Кой купи „Труд” и „24 часа”? Мълчанието продължава

От вчера в. „Труд” има нов главен редактор – Иван Михалев, известен журналист от „Капитал”. Новината е добра, можеше да е Юли Москов, примерно, който се прояви като като одиозен демагог и агитатор за Борисов преди изборите.
Беше време, когато новината за нов главен редактор на „Труд” щеше да е почти сензация. Сега почти никой не се развълнува. Промените там закъсняха с поне 5-6 години.

Групата вестници „Труд” и „24 часа” започна да залязва още преди да бъде продадена от немската групировка ВАЦ. Първоначалните купувачи Любомир Павлов и Огнян Донев бяха принудени да продадат вестниците, след като и на двамата бяха повдигнати по две обвинения, наложиха им рекордни гаранции, а акциите им бяха блокирани от съда. И много странно всички обвинения и запори бяха вдигнати, за да се осъществи сделката. Тепърва, рано или късно, ще се чуе как двамата са били притискани и шантажирани.

По-странното е, че сега двата вестника имат нов купувач, а никой не знае кой е той. Купувачът продължава да се крие. Като лице собственик е изтикана отпред Венелина Гочева, бивша главна редакторка на „24 часа”. Медии се задоволяват със съобщения, че тя е купувачът. А в управителното тяло на групата има представители на две адвокатски кантори, зад които се крият реалните собственици. Кой ще повярва, че Гочева е купувач на два вестника за няколко десетки милиона? Тя може и да е станала милионерка, ама чак пък толкова…

И останалите медии мълчат за купувача на два от най-големите български вестници. Скандално. Как така някой ще купува „Труд” и „24 часа” и всички ще се правят на ударени. Кой е той?

По назначението на Иван Михалев може да се съди, че купувачът не е талибан от типа на Пеевски. Михалев едва ли е назначен и от фасадата Гочева.
Но, както в e-vestnik писахме още навремето, „Да си купиш „Труд” и „24 часа” е като да си купиш фабрика на 9 септември” (виж тук). Който и да стане главен редактор, много не може да помогне. Не заради епохата на интернет. Икономическата логика сочи, че сградата на вестниците ще бъде продадена от купувача, а редакциите на двата вестника ще трябва да бъдат съкратени чувствително. Влиянието им се свива все повече, а резки движение и радикални промени в тях могат да влошат положението. Има признаци, че новият купувач се споразумява с Пеевски за делене на пазара – и на разпространение, и на вестници. Настъпва тотален монопол, който не вещае нищо добро за свободата на печата.

А след оттеглянето на немската издателска машина от сградата на комбината, там управлението прилича на група дилетанти пред пулт на непозната машина, които натискат наред разни копчета, за да видят какво ще стане. Съкращават някакви хора, техника, после се оказва, че нещо не е наред… Това е отделна тема.

По-важно е – докога ще мълчат медиите за купувача на цяла вестникарска група?

Прочети цялата новина

Свързани новини: