Простият Бойко скара коментатори със сложни отношения

Не толкова интересна, колкото типична за индивидуалистичния интелектуален театър на бойните действия на десните коментатори и анализатори се развихри в интернет. Нищо ново по принцип, ако не броим обаче факта, че този път едни умни и начетени хора се оказаха разделени не в оценката си на друг умен и начетен човек, за какъвто признават например Иван Костов, а заради един доказано прост популист, за какъвто и най-върлите му фенове признават Бойко Борисов.

На мен най-малко ми приляга да претендирам за „арбитър“- та нали имам мазно петно в биографията и всеки, който не може да ми опонира с друго, веднага посяга към тази лъжица катран с надежда да ми запуши устата! Същевременно точно този катран ме е имунизирал срещу подозренията, че имам някакви амбиции в политиката например. Няма как!

Приемам по-скоро като комплимент написаното от Огнян Минчев, че „интернет интелигенцията“ е свалила от власт Бойко Борисов (или поне е допринесла съществено). Толкова е толкова ласкателно, че чак не е за вярване. Напомня малко на ролята, която се вменява (но основателно) на мракобесни сръбски учени за разпадането на Югославия , допринасяйки с речите, статиите и лекциите си Милошевич да се превърне в националкомунистическо чудовище.

Припознавам се като част от тези интернетни „свалячи“ на правата на блогър, когото Борисов най-напред се опита на „свали“ с прелъстителен (според него) информационен подкуп на 28 март миналата година, обаждайки ми се лично да ме информира за спирането на АЕЦ „Белене“. Не се поласках (и получих калташки телевизионни шамари от ядосаната Люба Кулезич в ТВ 7). Не му пристанах, поради което Борисов ме заклейми публично с лъжицата с катран.

Понеже се чувствам провокиран, ще споделя за първи път, че въпреки всичко Борисов се опита да ме „прикътка“ и след като подаде оставка тази пролет, но отказах на посредника да се срещам с човек, с когото смятам, че нямам работа.

В тезата на Огнян Минчев има истина доколкото интернет се оказа единствената публична трибуна, която подмазвачите на Борисов не успяха да превземат. Нещо повече, провалиха се тук с глупавия ход отново да заложат на пазаруването, като накараха Пеевски и компания да накупят информационни сайтове, надявайки се чрез тях да постигнат онова, което вече си бяха осигурили като медиен комфорт във всички останали видове медии.

Обаче империята, на върха на която Пеевски е подставено лице, мълниеносно смени в движение посоката и изхвърли от троянската си каруца своя фаворит Борисов в калта, където дори започна да го тъпче.

Разни блогърчета, като моя милост, нямаме никаква заслуга за катастрофиралата пропагандна политика на Борисов. Защитниците му трябва да търсят вината (освен в себе си, като евентуални негови съветници), на първо място в онези товаришчи, с които Борисов бил уж адски скаран заради Белене (нима, колко е скаран с Валентин Златев например?).

Борисов им изплати повече от милиард за три години при протакането на агонията около ядрената далавера, преди да извърши заменката „шистов газ срещу Белене“ , мислейки се за голям играч от световна класа, който може да си мери егото с Путин и Хилари Клинтън.

Същевременно грешката в твърдението на Огнян Минчев не е толкова в странния термин „интернет интелигенция“, колкото в „свали“. Защото Борисов скочи от потъващата лодка толкова изненадващо, че и най-близките му министри изглеждаха като удавници на 20 февруари- само ден по-рано Борисов се кълнеше, че няма да си ходи, за да предпази България от катастрофа.

Фактът, че Борисов се оправда за егоистичния си ход по-късно с твърдението, че имало „метеж“ срещу него, оставям на политолозите да анализират. Защото „метеж“ е съвсем друга категория от областта на враждебните действия срещу един властник, каквито иначе несъмнено се подклаждаха от активирани за целта лица, свързани с ...

Свързани новини: