Разликата между 1 милион лева и 10 000 часа

Веселина Седларска

Водата, която столицата пие, е била докарана в язовир „Искър” от затворник. Народен враг. Той се казва Иван Иванов. Бил кмет на София последните десет години преди 1944-та. Осъден след 9 септември за два реда от негово стихотворение. Нямало за какво друго. В стихотворението се казвало: „Нека падат тука бомби, ще се крием в катакомби.” Следователно – фашист. Присъда: доживотен затвор.

Новата власт решила да строи язовир и се обърнала към Москва с молба за специалист. От Москва отговорили, че българите си имат един от най-големите световни хидроинженери, да го потърсят. Намерили го лесно, защото бил в затвора. Милиционери го съпровождали до обекта и в проектантската стая, където работел над чертежите. Две години по-късно бил помилван. Това е един от немногото случаи в България, когато професионализмът е бил оценен по-високо от партийната преданост, при това в години,  в които не се очаква нещо да е по-важно от предаността към партията.

Сега, когато се очаква професионализмът да е по-важен от всичко, се оказа, че „Напоителни системи” се ръководи от човек без диплома за висше образование, но затова пък предан на ГЕРБ. Този Бил Гейтс на българските язовири (по думите на ресорния му министър Найденов)  бил за сметка на това много добър мениджър (пак по думите на същия министър). Всеки може да намери някаква допирна точка с Бил Гейтс, ако се постарае достатъчно. Например министър Цветан Цветанов можеше също да бъде наречен Бил Гейтс при обсъжданията на шестте му апартамента, защото е всеизвестно, че в къщата на Бил Гейтс има шест кухни. Министър Томислав Дончев си заприлича с Бил Гейтс по пътно нарушение със спорна слава. Прадядото на Бойко Борисов, който той предпочита да нарича свой дядо, също бил кмет, като и прадядото на Бил Гейтс. И т.н. Голямата разлика между Бил Гейтс и Георги Харизанов е, че между тях стоят едни 10 000 часа, които в страната на Гейтс са мерна единица. Министър Найденов можеше със същото основание да каже, че Харизанов е „Бийтълс” на българското напояване (момчетата от „Бийтълс” също не са завършили консерватория). Но между Харизанов и „Бийтълс” пак щяха да стоят онези 10 000 часа.

10 000 е така нареченото магическо число на истинското експертно познание. Според невролога Даниъл Левинтин числото 10 000 се появява отново и отново при изучаване на виртуози от всякакви области: композитори, баскетболисти, писатели, кънкьори, пианисти, шахматисти, гениални престъпници и всичко останало. По груби сметки десет хиляди часа означава практика по 5,5 часа на ден през всички дни на седмицата в продължение на пет години. Пет часа и половина пълно посвещаване всеки божи ден!  “Изглежда, 10 000 часа е периодът, необходим на мозъка, за постигане на истинско майсторство”, казва Левинтин и върху тези негови думи е изграден световният бестселър на  Малкълм Гладуел „Изключителните”. Теорията има много поддържници и нито едно оспорване.

„Бийтълс” са натрупали тези 10 000 часа, когато са работили по осем часа седем дни в седмицата в Хамбург. Но също толкова са работили и други като тях, без да са станали толкова добри. 10-те хиляди часа не са гаранция, те са само задължително условие за изключителната експертност. Да видим къде си е губил времето Бил Гейтс, та е зарязал Харвард на млади години. Той впечатлявал с математическите си способности още в началното училище. С компютъра се запознава в ранните класове. Заедно с няколко свои съученици (по-късно програмисти в Майкрософт), той прекарва  дни и нощи с компютъра, пишат програми – за сметка на домашното – и изучават тогава все още огромната машина. Това им създало доста проблеми с учители и родители. На 13 години Бил Гейтс и Пол Алън (един от онези съученици и по-късно съосновател на Майкрософт) създават Лейксайд Програмърс Груп. Двете хлапета били наети от компютърна фирма да тестват програмите й срещу възнаграждението да прекарват колкото искат време с компютър. После били поканени от друга компания и така до завършването на гимназията и влизането в Харвард. Където също имало компютърна зала и Бил Гейтс отново я населил с цялото си време. След първата си университетска година Бил и Пол  видели на корица на списание първия комерсиален микрокомпютър, написали за него програмата BASIC , без да са го докосвали. Въпреки това програмата тръгнала, те решили да напуснат Харвард и да основат Майкрософт. Били на 22 години. Те вече имали зад гърба си 10-те хиляди часа.

Не знаем с какво се е занимавал отложилият дипломирането си Георги Харизанов. Отскоро с този въпрос се занимава прокуратурата, така че може би ще научим. По първи данни сред заниманията му има отправяне на заплаха и участие в кражба. Вече знаем, че е посвещавал време за хвалебствия на ГЕРБ в личния си блог и на не толкова партийни страсти в сайт за запознантства. Ако за някаква дейност са насъбрани 10 000 часа, то не е за менажиране на язовири и поливна дейност.

Стената на неменажиран от години язовир се къса, водата залива село Бисер, загробва хора и къщи. ГЕРБ – този Бил Гейтс на партийните дарения – дава 1 милион лева от държавната си субсидия на пострадалите от бедствието. Какво е това? Според Иван Костов – незаконно. Според едни – загриженост, самолишение, пример за подражание. Според други – цинизъм, пи(а)р по време на чума. Според Сметната палата – законна финансова постъпка. Според мен: несъразмерно малка глоба за голямото безхаберие. Откупване. Индулгенция. Подкуп за липсващите 10 000 часа.

Схемата на живота ни е толкова сбъркана, че субсидираното партийно дарение бе представено като и законно, и морално. То обаче не е. То е сбъркано милосърдие, както е сбъркана и представата за субсидиране на партиите. У нас тя е по формулата: гласовете на избирателите за дадена партия по 12 лева. Така победителят взема най-много. Смисълът на подобно субсидиране обаче не е хората хем да гласуват за една партия, хем да си платят. Смисълът е партиите да имат чисти пари за своята дейност, да не зависят от нечии благоволения и натиск. Смисълът освен това е всички партии да се развиват, независимо дали са на власт или не. За да има опозиция и пълна политическа палитра на следващите избори. Смисълът въобще не е, след като си спечелил едни избори, да спечелиш и парите за партийна победа за следващите избори. На следващите избори спечелилата партия трябва да бъде оценявана по това как се е грижила за язовирите, а не по това колко откуп е дала заради това, че не се е грижила за язовирите. От субсидия много по-голяма нужда имат неспечелилите, за да представят на следващите избори алтернатива. Затова в други страни математиката за изчисляване на партийните субсидии не се прави с толкова проста математика, а според точно този смисъл на субсидирането. Субсидира се застрашеното, неукрепеното. У нас се субсидира победата.

Дарение от 1 милион показва, че донорът може да поминува и без този милион. Ето кръгът, в който се въртим: данъкоплатците дават щедра субсидия на партията-победителка, след което, ако са й останали излишъци от банкети, букети и друга партийна дейност, тя връща пари на най-бедстващите данъкоплатци под формата на милосърдие. Всъщност тази работа трябва да се върши от държавата, чиито механизми партията-победителка трябва да движи. Водата заля село Бисер в час, в който хората бяха станали от леглата. По изчисление на един от жителите на селото, ако стената се бе скъсала 3-4 часа по-рано, удавените щяха да са около 200. Толкова били хората, които нощували на първите етажи на къщите в залятата зона. Тогава колко трябваше да е дарението на ГЕРБ? Ако се приложи простата математика на умножаване, около 20 милиона, колкото е цялата субсидия на партията. Ами ако и в някое друго село…? От една страна субсидията е голяма за дейностите на партията, от друга – твърде малка за откупване на безхаберието, което у нас винаги е съставна част от природните бедствия. Което означава, че трябва да се случат две неща: партийните субсидии трябва да се намалят, а подпомагането на бедстващи трябва да се върши през държавните инстуции и несубсидирана благотворителност. При първите спорове около дарението, от ГЕРБ обясняваха, че е възможно то да не е законно, но със сигурност е морално. Сега, след като Сметната палата се произнесе, може да се каже точно обратното: възможно е да е законно, но със сигурност не е морално.

Номерът с дарението на ГЕРБ мина пред народа. Номерът с дарението на Нели Нешева обаче не мина пред лидера на ГЕРБ. А случаите бяха огледални. Нели Нешева като директор на НЗОК си дава бонус. (ГЕРБ си дава субсидия. Ако искаше да не си я даде в такъв размер, можеше да промени практиката.) Нели Нешева е невинна (тя има законово право да си даде такъв бонус) и неосведомена по отношение на работите в здравната каса (защото подчинените й също били неосведомени и не й давали пълна информация). ГЕРБ също е невинен (има право на такава субсидия по закон) и неосведомен (не е наясно чий е язовирът, камо ли какво му е състоянието). ГЕРБ дарява 1 милион лева на бедстващите и това го прави благодетел. Нели Нешева гледа партията и спазва линията. Тя дарява бонуса си на боледуващи, но… получава хабер да си даде оставката.

Когато Нешева декларира на пресконференция, че няма да върне парите, защото ги е заслужила с много труд, който трябва да бъде оценен, това се възприема като цинично. Когато министър Симеон Дянков декларира, че хората му са получили бонуси, защото са се трудили много, това не се възприема от ГЕРБ като цинично. Когато Нели Нешева дарява бонуса си, това не омилостивява лидера на ГЕРБ. Когато ГЕРБ дарява една двадесета част от субсидията си, това трябва да се възприема като гражданска съвест и пример за подражание. Колко аршина преброихте тук – два, три?

Уорън Бафет впрочем, класиран от „Форбс” за най-богат човек в света през 2008, е наричан  „Бил Гейтс на нюйоркската стокова борса”. Но не защото и той е бил в сложни отношения с Харвард, където високомерно го отхвърлили. А защото също като Бил Гейтс натрупал онези 10 000 часа в много ранна възраст. Според биографката му започнал на 6 години, когато купувал дъвки и ги препродавал. Той е дарил досега 11 милиарда долара. Старае се да се пази от щума при дарения, защото даренията се правят в тишина. По тази причина през 2006-та обяви че няма значение къде и колко дарява, защото така или иначе е решил да дари цялото си състояние. Има разлика.

         Сп. „Тема”

Прочети цялата новина

Свързани новини: