“Сив кардинал” посяга към президентския пост в Русия?

От месеци в политическото пространство се носят слухове за скорошна оставка на кабинета Медведев. Нищо чудно - с оглед световната икономическа криза нестабилната властова вертикала в Русия няма шанс срещу заплахата от стагнация в икономиката.

Политолози и икономисти взеха да обсъждат евентуални приемници - и то не само на премиера, но и на президента. Неколцина експерти съзряха бъдещ президент в сивия кардинал на Кремъл, петролния “олигарх” на държавна служба Игор Сечин.

Лидерският му потенциал бе признат и от Запада. Сп. “Тайм” включи Сечин в последната си класация на 100-те най-влиятелни хора в света - той стана единственият в списъка руски политик и топмениджър (загдето купи ТНК-БП като президент на държавната компания “Роснефт”, сключи мащабен 25-годишен договор, предвиждащ петролни продажби за Китай, и заради способността да прокарва много свои решения, макар да не заема пост в Кремъл). В рейтинга впрочем липсва Владимир Путин за разлика от Барак Обама - колегата му в Белия дом, и редица европейски държавни глави.

Доскоро сенчеста фигура в Кремъл, споменаван само след остри конфликти и наричан зад гърба му “путинския чистач”, днес Игор Сечин впечатлява като резултатен топмениджър, често се мярка по телевизионните екрани и в печата - не само в Русия, но и на Запад. С подобно рекламно представяне, за да изпъкне като харизматичен, силен политик, способен “да решава въпросите”, започна навремето да гради избирателни кампании и неговият шеф - държавният глава Владимир Путин.

Другите “потенциални приемници” като Сергей Иванов и Вячеслав Володин грейват на синия екран доста по-рядко; електоратът не ги припознава твърде като национални лидери. Многобройните противници и малкото привърженици на Сечин го знаят като суров бранител на твърдата държавност, противник на приватизацията, майстор на гъвкавия подход. Години наред, стоейки зад рамото на Владимир Путин, Сечин покровителстваше множество политици - но трудно бихме посочили някой, достоен да го наречем негов приятел.

Затова пък президентът на “Роснефт” си е спечелил доста недоброжелатели - и на политическото поле, и в икономическите среди. Гореспоменатият “китайски договор” например, насочил към 50-годишния Сечин вниманието на Запада, буди премного въпроси. Според източници, запознати с преговорите, има предложение цените на петрола за Китай, както и в предишния договор, да се посочат с включено “намаление за страната” от 1,5 долара на барел.

Неясни остават и маршрутите за превоз на горивото: по върховете все още спорят ожесточено кой да финансира разширяването на тръбопровода до Китай - “Роснефт”, която се кани монополно да изнася петрол за КНР, или “Транснефт”, националният тръбопроводен монополист, създаден, за да работи в интерес на всички петролни дружества.

Днес “Транснефт” е равноотдалечена от всяка фирма доставчик, но според експерти Игор Сечин се стреми да я превърне в своя обслужваща компания. С едничкото изявление, че не желае да плаща разширяването на тръбата “Сковородино-Мохе” с приходи от дългосрочните цени, Сечин си спечели според мен трима противници наведнъж: шефа на “Транснефт” Николай Токарев, шефа на енергийното министерство Александър Новак и вицепремиера Аркадий Дворкович, отговарящ за горивноенергийния комплекс. Тези противници обаче за него не са “новобранци”, а по-скоро традиционни опоненти.

Докато Владимир Путин бе министър-председател, Игор Сечин заемаше поста вицепремиер по горивноенергийния комплекс, а днес тази длъжност е в ръцете на Дворкович, протеже на Дмитрий Медведев. Двамата дори не крият, че се недолюбват, постоянно пращат на Путин писма, в които всеки критикува начинанията на другия, разменят си нападки по страниците на печата и из кремълските коридори.

Поне да бяха спорили само в публичното пространство и на хартия - други обаче са методите на “Игор ...

Свързани новини: