Защо Европа мисли, че Хизбула е само отчасти терористична?

Европейският съюз се готви да добави военното крило на ливанската групировка Хизбула в списъка си на забранените терористични групи. Защо обаче не направи това с цялата организация?

За начало да кажем, че ще е добра новина, ако Великобритания успее да убеди останалите 26 страни в ЕС да включат в списъка дори част от Хизбула като терористична организация. Европа се въздържа твърде дълго - дори след като българското правителство свърза Хизбула с бомбения атентат миналия юли, отнел живота на петима израелски туристите и на техния шофьор.

Определянето й като терористична, ще затрудни значително групировката да финансира операциите си чрез Европа и нейните банки, както и европейските висши представители да разговарят открито с нея. Работна група на ЕС се събира следващата седмица, за да обсъди включването в терористичния списък - и да отправи препоръка, отнасяща се за по-широката организация.

Както Франция, така и Германия застанаха зад британското предложение за частично включване в списъка, което дава възможност то да бъде прието. До момента единствено холандското от европейските правителства е обявило цялата Хизбула за терористична групировка - нещо, което Израел направи през 1989 г., а САЩ - през 1997 г.

Може да изглежда абсурдно да се прави разграничение между “лошото” и “не толкова лошото” подразделения на една и съща организация, но може би точно това трябва да се направи.

“Никога не преговаряме с терористи” е популярна линия, към която се придържат правителствата, но и доста глупава. Преговорите на британските власти с политическото крило на Ирландската републиканска армия (ИРА) - “Шин Фейн” допринесе мирното споразумение да стане възможно.

Подобни избирателни разграничения обаче работят при много специфични обстоятелства. Трябва ви добра причина да поддържате измислицата, че политическите водачи на дадено движение не са свързани с терористичните му операции (дори самата Хизбула не твърди, че те са разделени), тъй като опитите да се постигне компромисно решение си имат цена.

Щом част от организацията може да наема хора и да набира средства законно, тя може да поддържа военните си операции, а Хизбула разполага с обширна финансова мрежа в Европа.

Повечето европейски лидери явно смятат, че си струва да се прави разграничение между политическо и военно крило в случая с Хизбула. До миналата година групировката не беше извършвала терористичен акт в Европа от 90-те години на миналия век.

Освен това значителна част от избраното правителство в Ливан се състои от шиити, в страна с деликатно равновесие между верските общности. Британските представители казват, че не са склонни да заклеймят Хизбула като движение, тъй като това би могло да дестабилизира Ливан. Франция зае същата позиция.

Този аргумент сега изглежда несъстоятелен. Атентатът в България, последван от ареста и осъждането на агент на Хизбула, подготвял подобен акт в Кипър, извади на показ заплахата, която световната мрежа на групировката продължава до представлява в Европа. Междувременно ползите от запазването на открита комуникация изчезнаха. Великобритания, например, прекъсна всички контакти с Хизбула през 2010 година.

Хизбула спомогна за предизвиканото падане на ливанското правителство през март, а сега групировката се бие редом със сирийските правителствени войски в гражданската война оттатък границата.

Отчасти в резултат на действията на Хизбула в Сирия конфликтът започна да се разпространява и в Ливан, изправяйки сунити срещу алауити и шиити. Европа би трябвало да прекрати този фарс, да включи цялата групировка в списъка на терористичните организации, каквато тя е, и да сложи край на финансовите операции и вербуване на хора от страна на Хизбула в Европа.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: