Елитът на Китай отчасти беше оформен от събитията на площад “Тянанмън”

Над 400 от най-блестящите политически умове на Китай се събраха в задимени зали на хотел в Пекин и четири дни оживено обсъждаха бъдещето на страната.

Това беше през април 1989 г., когато след десетилетие на икономическа трансформация Китай се изправи пред настойчиви искания за политическа либерализация. Дни по-късно избухнаха протести на площад “Тянанмън”, а животът на хората, присъствали на срещата, пое в доста различни посоки. Някои от тях сега са лидери на страната, включително Ли Къцян, който е министър-председател на Китай. Други отидоха в затвора или в изгнание, обвинени, че са подкрепили демонстрациите, които разтърсиха комунистическата партия и завършиха на 4 юни с изпращане на войници в града, които застреляха стотици невъоръжени протестиращи и минувачи.

“Атмосферата на срещата трябваше да позволи разцъфването на сто цветя и сблъсъка на сто мисловни школи”, каза Чън Ицзи, помогнал за организирането на конференцията. “След това беше невъзможно да се проведе среща като тази, на която всички имаха желание да обсъждат различни гледни точки”, заяви той.

Тази година се навършват 24 години от кръвопролитието и една година от издигането на партийно ръководство, доминирано от служители с толкова близки и двойствени връзки със събитията от 1989 г. Много от висшите лидери бяха политически чираци през 80-те години, когато границите между позволеното и забраненото не бяха толкова резки и силно контролирани, както сега. Техните кариери и приятелства, а понякога и гледните им точки се припокриваха с тези на интелектуалци, служители и политически съветници, които бяха пратени в затвора или отстранени след смазването на протестите на 4 юни.

Малцина очакват новите лидери на Китай, които дойдоха на власт през ноември, да отменят официалната присъда, според която протестите са били контрареволюционно въстание, което е трябвало да бъде потушено. Но въвличането на днешните лидери в политическото експериментиране от 80-те години на 20 век подвига въпроса дали те ще бъдат по-отворени за нови идеи и обсъждане от своите непосредствени предшественици на висшите постове.

Китайските лидери открито дискутират съперничещи си подходи към икономиката, но призивите им за политическа либерализация стават все по-редки. Поне засега всяка евентуална подкрепа за по-свободомислещия дух от 80-те години изглежда е спъвана от конформизма, изискван от тези, които се издигат в йерархията, и техния страх от това да не бъдат обвинени в идеологическа ерес.

Все пак поуките от 4 юни и репресивните последици от него може да натежат върху новите лидери, особено ако те се изправят пред още едно политическо въстание, каза У Вей, бивш сътрудник на реформистки настроения партиен лидер Чжао Цзян, отстранен малко преди смазването на протестите.

“Това продължава да е тежко политическо бреме за тези, които са на власт сега, макар да е нещо, което те никога не могат да обсъждат открито”, каза У. “Хората, които участваха в онези събития, сега са на средна или по-напреднала възраст и тези неща още ги тормозят”, заяви той.

Министър-председателят Ли, който сега е на 57 години, беше един от шестимата настоящи членове на елитното 25-членно Политбюро, който присъстваше на срещата, каза Чжон Дацзун, който по онова време беше редактор на държавната информационна агенция Синхуа. Сред другите бяха вицепрезидентът Ли Юанчао; шефът на антикорупционните разследвания Ван Цишан; и Ю Чжъншън, който се занимава с политиката по въпросите на религиозните групи, етническите малцинства и непартийните организации.

Много от тези бъдещи китайски лидери бяха сред стотиците хиляди жадни за знания ...

Свързани новини: