Китайската мечта на Си Цзинпин

Как ще се представи новият китайски лидер Си Цзинпин, който тази седмица ще има първата си среща на най-високо равнище с президента Барак Обама?

Надеждата е, че Си е реформатор, който ще преведе Китай през вътрешна трансформация и ще управлява по отговорен начин. Страхът е, че Си е националист, който вкарва Китай в агресивна политика на тормозене на съседите и противопоставяне със САЩ.

Страхът не изглежда неоснователен. Китай засилва териториалните си претенции - от спорове за острови с Япония до домогвания към огромни пространства в Южнокитайско море. Си често прави прегледи на силите на Народоосвободителната армия, особено на военноморския флот, като призовава китайската армия да “бъде готова да води и да печели войни” и “да печели регионални конфликти в условия, ориентирани към информационните технологии”.

Си заема трите най-висши длъжности в Китай: ръководител на управляващата Китайска комунистическа партия, държавен глава и главнокомандващ на армията в качеството си на председател на Централния военен комитет. Той вероятно ще бъде начело на Китай едно десетилетие.

Веднага щом оглави партията в края на 2012 г., Си обяви това, което може да стане отличителният белег на неговото управление. “Китайската мечта е голямото обновление на китайската нация”, каза той.

Смята се, че китайската мечта на Си е насочена към “двете стотици”: материалната цел Китай да стане “умерено богато общество” до към 2020 г., когато е 100-годишнината на Китайската комунистическа партия, и модернизационната цел Китай да стане напълно развита страна до към 2049 г., когато е 100-годишнината на Народната република.

Китайската мечта има четири части: силен Китай (икономически, политически, дипломатически, научно, военно); цивилизован Китай (справедливост и честност, богата култура, висок морал); хармоничен Китай (разбирателство между социалните класи); красив Китай (здравословна околна среда, ниско замърсяване).

“Умерено богатото общество” е такова, при което всички граждани - в селските и градските райони - се радват на висок жизнен стандарт. Това включва удвояване на постигнатия през 2010 г. БВП на глава от населението (близо 10 000 долара на човек) докъм 2020 г. и завършване на урбанизацията (около един милиард души, 70 процента от населението на Китай) до към 2030 г.

“Модернизация” означава Китай да си възвърне положението на световен лидер в науката и технологиите, а също в икономиката и бизнеса; възраждане на китайската цивилизация, култура и военна мощ; и дейно участие на Китай във всички области на човешкото развитие.

Може да изглежда, че национализмът на Си се разминава с тези грандиозни цели, но не е така. Ето шест основания в подкрепа на това становище.

Първо, нуждата от укрепване на властта. Си не беше подбран от архитекта на реформата Дън Сяопин, както бяха неговите предшественици (Цзян Цзъмин и Ху Цзинтао), нито беше избран от народа. Според общоприетата мъдрост Си би бил слаб лидер. За да осъществи своята китайска мечта, Си трябва да укрепи силата си и да си осигури контрол. Засега той надминава очакванията.

Второ, нуждата от извършване на реформа. Си и премиерът Ли Къцян са решени да осъществят широкомащабни икономически реформи, най-големите от 15 години, но има твърда съпротива от тези, чието господство може да бъде подкопано и чиито облаги може да спрат (например държавните предприятия, свързани с партийната власт). Тази съпротива вече не може да бъде надеждно прикривана с приказки за идеология, затова тя използва националистическите чувства, като обвинява реформаторите, че “се прекланят пред западния начин на живот”, “възвеличават западните модели” или “се поддават на западния натиск”. Активният национализъм на Си е стратегия на принципа “нападението е най-добрата защита” - своеобразно имунизиране срещу политическия вирус на това да бъдеш заклеймен като “мекушав” или “прозападно настроен”.

Реформаторите в Китай като цяло са свързвани с проамериканския мироглед и поради това ...

Свързани новини: