Трябва да има контрол върху “политическото търговско слово“

След тези избори отминава времето, в което частните медии, особено по-малките, има смисъл претендират, че ще защитават плурализма, казва медийният експерт и шеф на СЕМ Георги Лозанов в интервю за Mediapool. Според него е много е важно медията да каже на аудиторията си своите политически и икономически свързаности, за да знае потребителят нейните зависимости и по този начин медията да е независима. По думите му трябва да бъде въведено понятието "политическо търговско слово" и в трите му форми – политическа реклама, платени политически публикации (интервюта, репортажи и пр.) и политическо продуктово позициониране. През последните години обществените медии у нас показаха професионална устойчивост спрямо политическите конюнктури и бяха най-балансираните в цялата медийна картина, смята още Лозанов. Как СЕМ стига до извода, че в предизборната кампания няма съществени нарушения от страна на медиите? Медиите по време на същинската предизборната кампания и в Деня за размисъл почти изцяло са в полето на регулация на Централната избирателна комисия (ЦИК). През този месец СЕМ до голяма степен е "качен на трупчета”, защото прилага Закона за радиото и телевизията, където за предизборна кампания не се говори. По него нарушенията могат да бъдат два типа – да не се даде право на отговор и използване на реч на омразата. Именно от тази гледна точка в доклада на нашия мониторинг не са констатирани съществени нарушения. По отношение на Деня за размисъл, когато се случи големият скандал с бюлетините, единствено ЦИК имаше правомощия да се произнесе. Но тя каза, че няма нарушение по смисъла на Изборния кодекс, защото там дефиницията за агитация я свежда само до агитация за себе си. Законодателят фактически е позволил да агитираш срещу някой друг. Това е едно от многото недоразумения в този Изборен кодекс. Затова аз си позволих в лично качество, на базата на свободна експертиза, публично да заявя, че агитация според тази сбъркана дефиниция може да е нямало, но предизборна пропаганда в Деня на размисъл със сигурност имаше, чуваше се с “просто ухо”. Терминът е по-общ от агитация и предполага такъв подбор и представяне на фактите, пък дори и включването на неверните твърдения, че да се постигне определен, предварително изчислен, ефект върху общественото мнение. Пропагандата в Деня за размисъл беше основно от страна на политическите сили, но тя нямаше как да не мине през медиите. Две техни задължения по конституция и закон се сблъскаха челно – задължението да информираш за обществено значимо събитие и задължението да пазиш политическо мълчание в този ден. Балансът между тях в случая беше повече от труден, така че не завиждам на Конституционния съд, в чиито правомощия е да се произнесе дали има основания за касиране на изборите, заради нарушаване на Деня за размисъл. Мисля си лаишки, че КС най-напред ще трябва да действа като обикновен съд, да докаже дали е имало замислено престъпление с отпечатването на бюлетините и дали престъпникът е бил ГЕРБ. Защото директните или индиректните внушения на политическото говорене бяха именно в този смисъл - ГЕРБ са извършили престъпление или поне са се подготвяли да извършат такова. Това несъмнено имаше влияние върху вота. Ако Конституционният съд действително докаже, че е имало престъпление или опит за такова, тогава в Деня за размисъл не е имало пропаганда, а информация. Ако обаче това не се докаже, ще излезе, че е постигнато влияние върху вота на хората чрез мощна манипулация. И вече не е толкова важно даже дали е станало в Деня за размисъл или по друго време. Или фалшификация на бюлетини, или манипулация на вот – това е дилемата, която не медийна, а само съдебна експертиза може да реши. Защото аз съм убеден, че медиите трябваше да информират за откритите бюлетини, това не биваше да бъде покрито. Въпросът е обаче кое в случая е информация. По отношение на фактите продължава да няма яснота и общественото мнение да се води главно от риторични жестикулации. Говорейки за пропагандата, кои бяха тези медии, които се включиха в нея? Повече или по-малко всички журналистически активни медии участваха в този процес, първо, защото не можеха да не дадат информация за събитие, влязло "с гръм" в дневния ред на обществото, и второ, защото заради естеството му нямаше как да не дадат думата и на политиците, които, разбира се, с готовност го коментираха в своя полза и срещу политическия си опонент. Така че в Деня за размисъл пропаганда имаше отвсякъде, като несъмнено тук Оскар за главна роля заслужи ТВ7 и лично директорът й Николай Бареков. Взимайки предвид медийната пропаганда, за която говорите, нормална ли беше предизборната кампания? Извън Деня за размисъл нито Законът за радиото и телевизията, нито друг закон забранява на медиите да заемат твърда позиция в полза или срещу един или друг кандидат. Нещо повече, не е забранено на партиите да си правят телевизии, както е в случая са "Алфа" и СКАТ. Струва ми се обаче, че след тези избори отминава времето, в което частните медии, особено по-малките, има смисъл претендират, че ще защитават плурализма. Това очакване беше създадено по време на Прехода като е журналистически стандарт по аналогия с обществените медии. И според мен все повече ще остава само техен ангажимент, а другите ще се определят политически, което пък има връзка с мястото върху картата на собствеността и т.н. Няма лошо, по цял свят има леви и десни медии. Работата не е в това каква позиция е заела медията, а в това да не се прикрива, да е предварително заявена. А и достатъчно устойчива, за да е стигнала навреме до зрителя и слушателя, за да може той да позиционира медията в съзнанието си, а не да я възприема като "ненапит извор" на безпристрастната истина. Тук е един от сериозните дефицити в нашата публичност, който опира до стария въпрос "кой кой е”. Едно време нашите баби оценяваха коя бродерия е подбора по обратната й страна – като се види дали и какви възли има отдолу. Много е важно медията да може да обърне бродерията към своята аудитория, за да са ясни нейните политически и икономически свързаности, защото те са част от посланието. Без нея то губи качество. Въпросът не е да няма свързаности, идеята за независимостта на медията сама по себе си е абстракция. Независимостта на медията означава потребителят да знае за нейните зависимости. Защо всички тези скандали сякаш не се отразиха значително на резултатите на изборите? Скандалите се отразиха на изборите. Не се отрази предварително замислена и изработена кампания в нейните форми – клипове, хроники и т.н. Поначало в България те имат малко значение, а сега то съвсем намаля, защото вотът се повлия основно от три сюжета от журналистическия дневен ред. Протестите бяха първият. С тях реално започна предизборната кампания. Вторият беше сигналът на Сергей Станишев за подслушването и третият сигналът на Мая Манолова за печатницата в Костинброд. Партиите, които не успяха да влязат в тези скандали, без значение дори от коя негова страна – на обвиняван или обвиняващ, не успяха да влязат и в парламента. Говоря за Кунева, за ДСБ, за СДС... Ако гледаме чисто професионално, например клиповете, моето мнение е, че най-добрият клип беше на СДС, но това с нищо не му помогна. Вотът в тази кампания се трупаше от възможността да участваш в разпределението на ресурса на скандала. И тук медиите нямат нито вина, нито заслуга. Те, с изключение на отделни екзотични случаи, отразяваха многогласно и професионално събитията. Друг въпрос доколко самите събития се появяваха и протичаха безотносително към медийното им отразяване. Най-малкото, което може да се каже, е, че имаше остър дефицит на институционална реч, ползваща легитимацията на фактите, за сметка на политическата реч, движена от интереси. И в Деня за размисъл, ако някой трябваше да говори, това бяха институциите, а партиите трябваше да мълчат, но се случи обратното. Вие забелязахте ли по време на кампанията да има разграничаване на политическия пиар и платеното отразяване от журналистиката? За първи път в тази кампания се забеляза по-отчетливо разграничаване, вероятно и заради споразумението, което СЕМ заедно с ЦИК сключи с частните медии. Но в това отношение има нужда от много радикална промяна на закона. Абсолютно задължително е, както при търговската реклама, да е означено платеното политическо съдържание. Човек трябва да знае какво стига до него срещу пари и какво на базата на редакционна отговорност и журналистически интерес. Извън предизборната кампания СЕМ е задължен да следи дали няма скрита реклама, а точно по време на изборите законът размива и всичко става възможно. А именно в този период работата на медиите е жизнено важна, защото влияние върху производството на власт, а оттам върху начина на живот на хората. Аз вече съм напълно убеден, че трябва да бъде въведено понятието "политическо търговско слово" и в трите му форми – политическа реклама, платени политически публикации (интервюта, репортажи и пр.) и политическо продуктово позициониране. При това тези три форми трябва да влязат в Закона за радиото и телевизията, а не в Изборния кодекс, за да се контролират според отдавна изработените форми за контрол на търговското слово. А и за да може принципите на медийно поведение в предизборна ситуация да са устойчиви, а не да са част от закон, който политиците си гласуват преди всеки изборите. Защо това не се случи и на тези избори? Има разговор от години по тази тема. Защото и политиците, и медиите не го искат. Политиците не го искат, защото са наясно, че това до голяма степен ще ограничи възможността да лансират платени послания като обективна журналистика. За медиите пък предизборната кампания е източник на сериозни приходи, които колкото по-прозрачни стават, толкова повече ще намаляват, особено в криза. Иначе може да му се "уплаши окото" на избирателя. СЕМ формално предложил ли е това в парламента? Не, защото нямаме законодателна инициатива, но аз на няколко пъти съм излагал тези свои виждания в парламентарната комисия и на други форуми. Заедно с това и СЕМ, и ОССЕ имаха сходни предложения след предишните избори, които са изпратени до парламента, но никой не пожела да включи това в закона. Накрая обаче политиците ще видят, че докато не го направят, лошата законова уредба в последна сметка работи срещу тях самите. Лошото е, че го виждат, когато паднат от власт. От какви промени се нуждае БНР и защо СЕМ смята, че точно Радослав Янкулов трябва да ги извърши? Първо, трябва да кажа, че става дума за конкурс, в който СЕМ трябваше да избере директор сред участниците, допуснати до събеседване. За мен имаше перспективни кандидати и сред тези, които отпаднаха, защото според нашите юристи не отговарят на формално-правните условия. Тези условия не говорят по същество за качествата на кандидатите, но се оказаха решаващи. За съжаление отпаднаха кандидати, които биха могли да бъдат много сериозна конкуренция в същинската част от конкурса. От останалите Радослав Янкулов за мен в най-голяма степен олицетворяваше духа на журналистическата професия в радиото. Мисля, че в тази посока трябва да се сменят приоритетите в БНР – водещи да станат журналистиката, производството на съдържание, включително и на ниво структура на бюджета. Излизаме от период, в който за БНР беше приоритетно беше разпространението на програмите и създаването на нови. Сега си мисля, че творчеството в ефира, неговите лица и практики трябва да отидат напред. Аз имам голямо доверие в БНР, в неговите професионалисти, с които ме свързват много общи каузи, а и спорове, но всяка медия трябва непрестанно да се развива в предложенията си към аудиторията. И то колкото се може по-бързо, защото живеем във все по-глобален свят и комуникативните стереотипи се сменят буквално пред очите ни. Радослав Янкулов има участие в създаването на модела на новото радио на Прехода, на "Радио 99", на "Експрес", което ми дава надежда, че има какво ново да донесе и в "старата къща" на "Драган Цанков”. Много ми се иска това ново да е и в управлението на обществената медия и то така, че директорът да слезе върха на институционалната пирамида и да управлява като част от колективен орган със споделени отговорности и идеи, какъвто е Управителния съвет. Затова е много важно какви хора ще вземе в своя екип, за да направят, освен гласуващ, и активно работещ орган. Освен всичко, Радослав Янкулов има един дълбок сантимент към журналистиката в БНР и се надявам, че журналистите в БНР ще разпознаят в негово лице "свой човек". Какво мислите за идеята за сливането на БНТ и БНР? Преди време лансирах тази идея, която нито е нова, нито е моя. Тогава тя срещна голяма съпротива в БНТ и основно в БНР и пропадна, защото никой политик не иска да настрои срещу себе си медиите, особено обществените. За да се случи обединението им, те самите трябва да имат такава потребност. Продължавам да смятам, че ако тази идея се реализира - не в полза на икономически или политически интереси, а на по-голямата независимост на отделните програми в БНР и БНТ, ще осъвремени управлението на обществените медии. Според мен точно това може да превърне административното им ръководство, включително генералният им директор, не във власт, а в услуга на работещите в медиите. Не трябва да стои един шеф и да казва кой какво да прави, а управлението на програмите трябва да е максимално самостоятелно, защото те са БНР, а не административната му шапка. И не мисля, че при обединението на БНР и БНТ има по-голям риск да се влияе върху тях, а обратното, защото колкото повече намалява персоналната власт на генералния директор, толкова по-малки са рисковете от влияние. Пък и през последните години обществените медии у нас показаха професионална устойчивост спрямо политическите конюнктури и бяха най-балансираните в цялата медийна картина.

Прочети цялата новина

Свързани новини: