“Гугъл”, “Фейсбук” и другите… притиснати от тайните служби?

Ройтерс

Американските интернет компании, които желаят да се противопоставят на исканията на правителството да му предават потребителски данни за нуждите на разузнаването, разполагат с ограничени правни възможности заради класифицирания характер на подобни разследвания и забуления в тайна процес на съдебно одобрение за тях.

Гугъл, Фейсбук и Майкрософт са сред големите американски технологични компании, които тази седмица излязоха наяве като ключови източници на информация за Агенцията за национална сигурност АНС в рамките на програма за наблюдение, наричана “Призма” (Prism) от работещите в шпионската агенция.

И макар че компаниите до една отричат да знаят нещо за “Призма” и се кълнат, че не са дали на АНС пряк достъп до своите сървъри, официални американски представители потвърждават съществуването на програмата, която президентът Барак Обама защити като “дребно посегателство” върху личната неприкосновеност, необходимо за опазването на националната сигурност.

Програмата се опира на раздел 702 от променения през 2008 г. Закон за външно разузнавателно наблюдение FISA , който разрешава на правителството да следи електронни комуникации, за да събира разузнавателни данни за цели извън САЩ, представляващи заплаха за националната сигурност.

За доставчиците на електронни услуги, законът гласи, че Съдът за външно разузнавателно наблюдение във Вашингтон може да нареди на дадена компания да предоставя “цялата необходима информация, апаратура или помощ.” В замяна на това компанията бива обезщетена за усилията си и получава имунитет от потенциални съдебни искове.

Раздел 702 е “широкообхватен инструмент, позволяващ им да получат търсената информация,” заяви Мат Зимерман, адвокат на “Електроник фронтиър фаундейшън”, организация за защита на гражданските свободи в Сан Франциско, която е критично настроена към закона.

Съдът за външно разузнавателно наблюдение одобрява поголовно молбите по FISA до АНС, както се вижда от доклади на министерството на правосъдието. През 2012 г. съдът е получил 1856 молби за електронно наблюдение и веществен обиск. Всички от тях са били одобрени с изключение на една, която правителството е оттеглило, преди съдът да може да се произнесе.

Всички дела на съда са засекретени, включително решенията му, а на компаниите не се съобщават подробности за разследванията, за които се иска да предоставят информация, казват юристи, запознати с процедурата. Това насърчава спазването й, понеже юристите на корпорациите не желаят да спъват разследвания, които, примерно, биха могли да помогнат за предотвратяване на терористичен акт.

Всяка компания, която не е съгласна със заповедта на даден съдия, може да я обжалва пред Съда за външно разузнавателно наблюдение в пълния му състав, но липсват публични сведения дали изобщо е имало подобни случаи. Законът не позволява по-нататъшно обжалване пред Ревизиращия съд за външно разузнавателно наблюдение FISCR и най-накрая пред Върховния съд на САЩ.

“Възможно е да е имало оспорвания, но дори да е така, те са засекретени,” отбелязва Алекс Абдо, адвокат на Американския съюз за граждански свободи, който неуспешно се опита да отмени закона от 2008 г. като противоконституционен.

Въпреки че от министерството на правосъдието се изисква да докладва всяка година на Конгреса за броя на молбите, които отправя пред Съда за външно разузнавателно наблюдение, говорител на ведомството заяви в петък, че не са му известни никакви разпоредби, изискващи да разкрие колко са жалбите на компаниите до съда.

ДЪРЖАВНИ ТАЙНИ

Разкриването на тайната и широкообхватна програма на АНС за следене на телефони и имейли, в която са въвлечени големите американски телекомуникационни и интернет компании, накара шефовете в Силициевата долина да поискат по-голяма прозрачност.

“Разбираме, че правителствата на САЩ и други държави трябва да предприемат ...

Свързани новини: