Турция: Лятото на патриарха

Човекът, чиито реформи въведоха безпрецедентни демократични свободи, изглежда не може да се справи с техните последствия, отбелязва британският в. “Гардиън” в статия, озаглавена “Турция: Лятото на патриарха”. Горчива ирония има в събитията в Турция.

Човекът, който каза на египетския диктатор Хосни Мубарак преди падането му от власт, че нито едно правителство не може да оцелее против волята на народа си, обяви хората от протестното движение в собствената си страна за мародери, измет и чужди агенти.

Човекът, върнал армията обратно в казармите, изпрати полиция за борба с безредиците да арестува над 50 адвокати, протестиращи срещу полицейската бруталност, посочва вестникът.

Ако изобщо има нещо общо между турските протести и Арабската пролет, то едно не може да бъде оспорвано: прекалената реакция на политически водач, чиято власт неочаквано беше поставена под въпрос, отбелязва “Индипендънт”.

Разбираемо е, че премиерът Реджеп Ердоган сметна продължителната окупация от демонстранти на истанбулския парк Гези и на градския транспортен възел - площад “Таксим”, за вбесяващо крещящо предизвикателство срещу властта и авторитета му.

Можем да разберем също, ако смята, че безредиците ще обезкуражат инвеститорите и представляват потенциална заплаха за икономиката на страната, но да се опитва да сложи край на протестите по този своеволен начин е неразумно и осъдително.

Ердоган може да оглавява демократично избрано правителство и да се ползва с насърчаващ рейтинг, но протестите извадиха на бял свят такова дълбоко разединение и недоволство, с каквото всяко правителство, независимо колко гарантирано е управлението му, трябва да се съобразява, допълва всекидневникът.

Полицията за борба с безредиците използва сълзотворен газ, водни струи и гумени куршуми в ранните часове днес срещу непокорните демонстранти, превзели централния площад в Истанбул и близкия парк при най-ожесточените антиправителствени протести в страната от десетилетия.

Кризата накара премиера Ердоган да изглежда уязвим за пръв път от началото на десетгодишното му управление и застрашава да опетни международния имидж на Турция - страна с мюсюлманско мнозинство, силни светски традиции и процъфтяваща икономика, в близки връзки със САЩ, пише в. “Вашингтон пост”.

Ердоган избра конфронтацията, гласи заглавие във в. “Монд”. Френският всекидневник цитира известния турски художник Бедри Байкам, който казва, че в самото начало Ердоган е проявявал гъвкавост и демократичност, но скоро е започнал да затяга управлението. Светът и Европа не пожелаха да видят това. Те се нуждаеха от Ердоган като модел в Близкия изток на фона на диктаторските режими.

В действителност Ердоган се освободи от всичко, което можеше да му създаде неприятности: от военните, артистите, интелектуалците, журналистите. Стотици хиляди телефони в Турция се подслушват. Прави се всичко възможно да отнемат кислорода, който винаги сме дишали - светската държава. Това се нарича империя на страха, казва пред вестника художникът.

Още по темата: Безалкохолна Турция и протестите

Мина Иванова, БТА

В коментар под материал за новите ограничения върху алкохола в Турция на англоезичното издание “Хюриет дейли нюз”, читател се чуди как ли ще бъде предаден на турските зрители следният диалог от сцена в бар в каубойски филм с Джон Уейн: “Hello, John”. “Howdy, Frank”. “Gimme a whiskey”. “Comin’ up, John”. Както изглежда читателят очаква, че продължаването на политиките на турското проислямско правителство, ограничаващи либералния начин на живот на хората, може да доведе до куриозни диалози като този: “Мераба, Джон” (Здравей, Джон). “Не хабер, Франк” (Какво става, Франк). “Бир айран” (Един айран). “Баш юстюне, Джон” (Дадено, Джон).

Турският президент одобри в понеделник спорен ...

Свързани новини: