Иранските президентски избори предлагат избор, но почти никаква промяна

Ройтерс

Президентските избори утре в Иран е малко вероятно да донесат някаква значима промяна в Ислямската република, чийто върховен лидер направи така, че твърдолинейните кандидати да доминират пейзажа. Но и единственият умерен претендент за поста би могъл да обърка надпреварата.

Въвлечени в преговори с Техеран по спорната му ядрена програма, световните сили следят за признаци на промяна в преговорната му позиция след осем години на непреклонност при яростния президент популист Махмуд Ахмадинеджад.

Безкомпромисният ирански преговарящ по ядрената тема Саид Джалили е известно име сред четиримата хардлайнери, борещи се за поста, докато един от предшествениците му, по-отстъпчивият Хасан Рохани, бе подкрепен от реформаторите, след като умереният бивш държавен глава Акбар Хашеми Рафсанджани не получи позволение да участва.

Макар затягащите се санкции срещу Иран във връзка с ядрената програма да бяха сред горещите предизборни теми, другият глобален въпрос, подкрепата за президента Башар ал Асад и ливанското движение Хизбула в сирийската гражданска война, не бе повдигнат от кандидатите.

Ахмадинеджад, който нееднократно държа речи, призоваващи за унищожение на Израел, няма да липсва на никого на Запад, но очакванията за някаква радикална промяна не са големи.

“Ще е добре да бъде избран някой, който да не е като Ахмадинеджад, но разликата няма да е голяма. Не очакваме със затаен дъх новия президент, защото политиката се ръководи от върховния лидер”, каза западен дипломат.

Но относителната липса на власт в ръцете на президента в иранската система не прави изборите маловажни.

“Иранският президент ще има своето място, когато се решават важни външни и ядрени политики на Иран”, каза за репортери Мохсен Милани, експерт по Иран от университета на Южна Флорида. “Изборите не са свободни”, каза той, “но са изключително важни”.

След като публично подкрепи Ахмадинеджад, когато протестиращите оспориха вота през 2009 г., Хаменей се скара с него, след като той опита да използва митингите, за да оспори властта на лидера. Според анализатори Хаменей иска сервилен президент, но преди всичко - безредиците от 2009 г. да не се повторят.

“Има известна параноя от страна на режима заради възможността да избухнат нови безредици и недоволството да се излее по улиците. Те наистина искат да дирижират тези избори”, каза за репортери базираният в САЩ ирански журналист Хуман Маджд.

“Това е по-необичайно и по-различно, отколкото в миналото, когато изборите бяха доста по-свободни”, добави той.

Властите не позволиха на две известни фигури от несъгласните да участват, с което оставиха в надпреварата четирима почти неразличаващи се по нищо във възгледите си консервативни хардлайнери, лоялни на Хаменей, наред с бившия министър на петрола Мохамад Гарази, който по собствените си думи не е нито консерватор, нито реформатор, и умерения духовник Рохани.

Реформаторите, водени от бившия президент Мохамад Хатами, който спечели големи изборни победи през 1997 и 2001 г., подкрепиха Рохани тази седмица, засилвайки натиска върху хардлайнерите, за да се стесни полето им.

Рафсанджани също подкрепи Рохани, който бе негов съветник по националната сигурност по време на президентския му мандат.

Кандидатът на умерените открито разкритикува вманиачаването на тема сигурност и обеща да подобри отношенията на Иран с външния свят. Няколко души от екипа му и негови поддръжници бяха арестувани след скандирания на призиви да се освободят политически затворници по време на един от предизборните му митинги.

СТРОГ КОНТРОЛ

За да избегнат неудобното положение от протестите през 2009 г., иранските изборни власти не оставиха нищо на случайността, за да са сигурни, че вотът ще премине спокойно - от дисквалифициране на водещи кандидати до строг контрол върху ...

Свързани новини: