Бъдещето на албанската икономика е заложено на картата на изборите

На 23 юни албанците ще гласуват за нов парламент. Този вот ще е важен както за европейския път на страната, така и за нейната вътрешна стабилност. Албания ще решава кой ще я управлява идните четири години. Двамата основни съперници на изборите са най-открояващите се политици в страната - Сали Бериша, начело на Демократическата партия на Албания ДПА , и Еди Рама, начело на Албанската социалистическа партия АСП.

Европейската интеграция е финалната цел и на двамата претенденти, но плановете им за постигането на тази цел се различават.Предизборната кампания на ДПА беше насочена върху успехите от миналото, като приемането в НАТО и либерализацията на визовия режим с ЕС. Бериша поддържа икономическа политика, която се основава н а намаляване на данъците за производствените дейности и на подобряване на инфраструктурата.

Правителството, ръководено от ДПА, се фокусира върху изграждането на транспортни артерии, които да се свържат с регионалната пътна мрежа - важна стъпка към ЕС. Почти половината от албанското население впрочем живее в селски райони, където и заради инфраструктурата възможностите за нови работни места и за предприемаческа дейност са малки.

Но инфраструктурните проекти в Албания остават белязани от клиентелизъм, когато става дума за търгове, както и от корупционни скандали.

И ако инфраструктурните проекти са в основата на икономическите планове на Бериша, то Рама води предизборна кампания, която се основава на коренно различна икономическа платформа. Лидерът на АСП свързва икономическото бъдеще на Албания с реформите на правовата държава с цел европеизирането на институционалния пейзаж на страната. Централни елементи в плана му са приемането на прогресивна данъчна система с акцент върху социалните грижи, за да се подобри качеството на услугите, предназначени за албанците със средни и ниски доходи.

Предизборната кампания беше белязана от нарастващата поляризация между двата политически лагера. Местните неправителствени организации и международни организации изразяват все по-голямо безпокойство от политическия климат в страната с приближаването на изборите. Рискът е, че ескалацията на напрежението може да доведе до нови улични протести, като тези от 2011 г., когато в сблъсъци загинаха четирима души.

Но по улиците на Тирана политиката както изглежда не интересува хората в навечерието на изборите. Според неотдавнашно допитване 60 процента от албанците казват, че изобщо не се интересуват от вота. Те се интересуват повече от несигурността в икономически план, от забавянето на растежа на БВП от 6,1 процента през 2008 г. до 1,8 процента, прогнозирани за 2013 г.

Това нанесе сериозен удар върху перспективите за нови работни места в страната. Освен това кризата в еврозона засегна тежко страните, към които основно се насочваха албанските имигранти - Гърция и Италия. Така средствата, които имигрантите имаха навика да пращат оттам в Албания, намаляха, и бедните албански семейства обедняха още повече.

В тази светлина приближаването към изборите изобщо не помага на Албания. Сред приоритетите на страната би трябвало да е фискалното консолидиране и по-доброто управление на държавните средства. Но по нито един от тези аспекти не бяха направени подобрения през последните месеци преди изборите. Напротив, правителството се въздържа да приеме непопулярни мерки и започна кампания за благоустройство, финансирана от държавата, което въздейства значително на държавния дефицит.

Според последните данни на министерството на финансите в навечерието на изборите правителството е увеличило разходите с 10 процента в сравнение със с първите три месеца на 2012 г. Държавните инвестиции пък са се утроили през първото тримесечие на настоящата година в сравнение със същия период на миналата година.

В ...

Свързани новини: