Уроците, научени от протестите на Таксим

Веднъж, след като отмине бурята, разразила се заради протестите на Таксим, ще стане ясно, че коренът на протестите не е бил политически. Ще бъде полезно да се научат някои уроци от тези събития.

1. Ердоган смята, че е следвал стабилна и последователна политика по време на събитията. Той знае, че би могъл да отстъпи пред исканията, идващи от улиците, но смята, че това ще бъде политически грешно, да не кажем невъзможно. Нещо повече, той знае, че максималистките и противоречиви искания не трябва да се вземат насериозно, дори това да значи отслабване на опозицията. Може да се каже, че Ердоган с ход, който ще направи Народнорепубликанската партия (НРП) политически ирелевантна, може да поеме по по-лек път и заобикаляйки опозицията да се обърне директно към исканията на тълпата. Въпреки това той е наясно, че тази стратегия, която ще има успех в краткосрочен план, ще подкопае легитимността на политиката му в дългосрочен план.

2. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) не смята, че каквато и да било част от политиката й представлява намеса в начина на живот на хората, което може да бъде причина за съществени опасения. Също така ПСР притежава необходимия опит да действа прагматично по всеки въпрос, засягащ начина на живот. Ердоган е съвсем наясно, че докато ПСР е в състояние да действа прагматично по тези въпроси, опозицията няма идеологическата гъвкавост да работи по основните права (като кюрдския въпрос или забраната, която не позволява на жени да носят ислямска забрадка в държавните учреждения), да не говорим за стила на живот.

Премиерът също така е наясно, че възраженията на опозицията към прилагането на закона, ограничаващ продажбата на алкохол, показват непоследователност на политиката, като се има предвид липсата на подкрепа от страна на опозицията към правото за защита пред съда на подсъдимите на майчин език. Всъщност опозицията изглежда не забелязва, че със словоизлиянията си във връзка със закона за алкохола, тя явно изпраща същото послание като “лозунгите за лаицизъм”, от които те наивно твърдят, че са се отказали.

3. Турция все още не е приключила процеса си на “нормализация”. Турция все още е страна, в която отношенията между държавата и гражданите й са сериозно пропукани. В същото време макар икономическото развитие и социалното благополучие да са във възход, те все още не са достигнали ниво на високи стандарти.

Приносът на анализите на съвременната политическа ситуация, произлязла от протестите на Таксим, в най-добрия случай може да се каже, че е ограничен. Трябва да се каже, че не е възможно за опозицията да допринесе за консолидацията на демокрацията в Турция със словоизлиянията на представителите й при последните събития, когато те не застанаха до Ердоган по важни въпроси като разрешаването на кюрдския въпрос, изготвянето на по-демократична конституция и нормализирането на диалога между държава и религия.

4. Трудно е да се каже, че тези, които се заключиха на площад Таксим и предадоха ключа на премира, са оказали положително влияние за Турция. Добре е, че Ердоган предпочете да отключи вратата и да изслуша тези, които бяха вътре, вместо да вземе ключа и да се отдалечи. Ако Ердоган си бе тръгнал с ключа, щеше единствено да бъде по-лесно за опозицията, представена по-зле с провокациите на НРП, да отстъпи от “елитния кемализъм”.

5. Нито е рационално, нито смислено да се направи опит да се направи “Агора” от Таксим, когато и опитите да се направи Тахрир от Таксим се провалиха. Все още я има липсата на социално-икономическа динамика, която изключи възможността Таксим да стане Тахрир. Това, което ще формира политиката и обществото в Турция отсега нататък, е не идентичността на тези, които бяха на Таксим, а са онези, които те ...

Свързани новини: