Игра без правила

Има данни за брутални медийни манипулации и фалшификации още от самото начало на протестно движение в южната част на Сирия на 17 март. В западните медии събитията се представят като част от по-широкото арабско продемократично протестно движение, което спонтанно се разпространи от Тунис до Йемен и Ирак. Това мнение защитава известният анализатор от Global Reasearch, проф. Мишел Шосудовски в статия от 3 май 2011 г.

През последните няколко седмици в Сирия се разиграват такива събития, че се случват две неща: ще бъде открадната идеята на протестиращите в страната и явно става нещо гнило в Сирия. До момента съм ограничил поне четири групи, които са застанали една срещу друга – протестиращи, ислямисти, армия, тайни служби. Защо имам чувството, че сме свидетели на нещо ужасно?

Медиите са се съсредоточили върху сирийската полиция и въоръжени сили, които са обвинени в безразборна стрелба. Макар, че действително тази стрелба се случи и случва дори сега, това което медиите не споменават е, че сред протестиращите имаше въоръжени провокатори, както и снайперисти, които стреляха както по силите за сигурност, така и по протестиращите.

Цифрите, предоставящи докладите за смъртните случаи често са необосновани. Докато в Египет, Тунис, Йемен и Бахрейн имаше международни медии и известни активисти на място, които да предоставят информация, то в сегашния снимков и видео материал излъчван по “Ал Джазира” и Си Ен ЕН не винаги съответстват на актуалните събития, които са представяни на момента в новинарската емисия – често се разминават дати, няма точни източници, не се цитират имена (както се случи в останалите арабски протести, където именити активисти, познати от години наред, предоставяха информация), а големите правозащитници в Дамаск, които са в опозиция от десетилетия, имаха кратки изявления. Една от тях съдържаше информация, че групи от хора извън Сирия са искали от активисти да раздават пари и оръжие на протестиращите в град Дара, които за късмет не се съгласиха. Но това мнение беше пуснато единствено в английската версия на “Ал Джазира”.

Със сигурност в Сирия има причина за социално напрежение и масови протести: безработицата се е увеличила през последните години, социалните условия са се влошили, особено след 2006 г., когато се наблюдава спад на икономическите реформи под ръководството на Международния валутен фонд (IMF Syrian Arab Republic – IMF Article IV Consultation Mission’s Concluding Statement, 2006).

Спорно е и колко е добър моделът на общество, доминирано от малцинството, тъй като това нарушава редица граждански права. Но преди всичко, Сирия в момента е единствената незасегната светска държава в арабския свят, където без проблеми живеят християни, мюсюлмани и друзи. За разлика от Египет и Тунис, в Сирия има и значителна обществена подкрепа за президента Башар Асад. Големият митинг в негова подкрепа от 29 март в Дамаск почти не намира място в новинарските емисии, както и протестът в подкрепа на правителството, който се проведе в София преди две-три седмици. Дори се стигна дотам, че агенции като AP, AFP и Ройтерз бъркаха снимки от про-правителствени митинги с такива от протести срещу правителството.

Кое предизвика насилието?

Съществуването на организирано въстание, съставено от въоръжени групировки, участващи в актове на убийства и палежи е отхвърлено от редица медии, макар да има доказателства за противното. Демонстрациите не започнаха от Дамаск, столицата на страната, както и началото на протестите беше встрани от големите градове. Протестното движение не обхвана политическия и интелектуален елит в Алепо, Дамаск и Хомс, както стана в други арабски страни.

Асошиейтед прес (цитирайки неназованr “свидетели” и “активисти”) описва началото на протестите в Дара, така:

(…)Насилието в Дара, град с около 300 000 души, близо до границата с Йордания, бързо се превръща в основно предизвикателство за президента Башар Асад, …. Сирийската полиция започна безмилостна атака в сряда в квартал, подслонил антиправителствени демонстранти (…) Най-малко шестима са били убити от началото на атаката на сутринта пред джамията Ал Омари в южната част на град Дара, където протестиращите призовават за реформи и политически свободи, каза свидетелят . (АП, 23 март, 2011 г.)

В доклада например има неточности – Дара не е с 300 000 души, а към 75 000. Помня го много добре, когато бях последно там през лятото на 2010 г. В съобщението на агенцията не се споменава нищо за убитите полицаи. Тяхната смърт е важна при оценката на събитията, тъй като жертви от страна на силите за сигурност означава, че има размяна на изстрели между две страни – полицаи и демонстранти. Но протестите бяха и продължават да са мирни. Кой е стрелял и защо има дори снайперисти?

Израелските и ливанските новинарски репортажи (в които се отчитат смъртните случаи на полицаи) предоставят по-ясна картина на случилото се в Дара на 17-18 март. Израелската новинарска агенция (която в никакъв случай не е пристрастна в полза на Дамаск и едва ли би била обвинена в това), предоставя информация за същите събития по този начин:

Седем полицейски служители и най-малко четирима демонстранти в Сирия са били убити при ожесточени сблъсъци, които избухнаха в южния град Дара миналия четвъртък.

…В петък полицията откри огън по въоръжени протестиращи, като уби четирима и рани най-малко 100 други. Според един свидетел, който говори пред пресата, при условие на анонимност, “Те използват истински боеприпаси веднага – без сълзотворен газ или нещо друго.”

…С цел да облекчи напрежението на правителството предложи да освободи задържаните студенти и ученици, но седем полицаи бяха убити, а централата на Баас и съда са били подпалени при възобновяване на насилието в неделя. (Gavriel Queenann, Syria: Seven Police Killed, Buildings Torched in Protests, Israel National News, Arutz Sheva, March 21, 2011)

 

Ливанските новини, цитирайки различни източници, също съобщават за убийствата на седем полицаи в Дара. Тези репортажи от събитията в Дара потвърждават следното: действията на въоръжени групи изземат идеята на мирните протести на сирийците. Няколко от “демонстрантите” имат огнестрелно оръжие и са го използвали срещу полицията. С тези действия, групировките вредят на цялото движение с искания за промяна, а и умират хора от самите протестиращи. Очевидно става дума за добре организирани групи, които използват протестите за параван на дейността си. Не можем да защитим репресията от страна на полицията, но не бива да изпускаме елементите покрай историите, идващи от Сирия – че става дума за инфилтриране на въоръжени групи, които са на територията на Сирия от години, не може и да има съмнение.

Това, което е видно от първоначалните доклади от вътрешността на Сирийската република е, че части от демонстрантите се оказват екстремисти, участващи в умишлени актове на насилие, убийства и палежи. Пред дни изданието The Christian Post публикува материал, в който става ясно, че подобни въоръжени групи тормозят християнското население в западна и централна Сирия. Прави впечатление, че на 18 март се появяват първите новини, че салафитски групи са навлезли на територията на Сирия и използват протестите за прикритие на дейността си. В други доклади става ясно, че може да има саудитска връзка, което не е за пренебрегване. Как се е случило подобно вкарване на такива въоръжени групи сред протестиращите?

Източници сочат, че тези екстремисти са интегрирани от ислямисти, които от 1982 г. насам, когато е потушено въстанието на “Мюсюлмански братя” в Сирия, живеят в анонимност, а част от тях се преселва в ливанския град Триполи (където, между впрочем, ливанската армия води сражения преди няколко години със салафитски групи).

Общественото мнение в Сирия сочи, че най-вероятно в подобни акции участват сирийските “Мюсюлмански братя” (чието ръководство е в изгнание в Обединеното кралство) и забранените Хизб ут-Тахрир (Партия на освобождението), наред с привърженици на тези формации в Сирия. За “Мюсюлмански братя” в Сирия се знае много, както и за техния опит за въстание в сирийския град Хама през 80-те години на XX век. След като е потушено по кървав начин, ръководството на движението се преселва в Лондон, където му е предоставено политическо убежище. В самата Сирия членството в братството се наказва със смърт. Хизб ут-Тахрир са сочени за доминираща ислямистка фракция сред британските ислямисти по данни на Foreign Affairs. Според данните, това движение има тесни връзки и с британските служби МИ-6 (Проект на МИ-6 ли е Хизб ут-Тахрир? State of Pakistan).

Сирия е светска арабска държава, в която обществото е свикнало с религиозната толерантност – нещо, което може да потвърди всеки пътувал в страната. Хизб ут-Тахрир е радикално политическо движение, което призовава за създаване на световен халифат и за целта трябва да бъдат дестабилизирани светските управления. Като държава, в която подобни движения са забранени, поради нетолерантната си същност, Сирия неведнъж е била важен елемент в плановете на Хизб ут-Тахрир.

Действията на подобни групировки може да се проследи назад до Студената война, когато през 1980-те години биват изкарани наяве различни групи, като Ал Кайда, “Мюсюлмански братя” в Сирия, Хизб ут-Тахрир и други. В обстановката на разпределяне на сфери на влияние в Близкия изток водещите сили често използват подобни фракции срещу своите противници – това правят САЩ, Русия, дори Израел. Наемниците са най-често от Афганистан, Босна, Косово и Либия, а резултатите са най-вече задействане на етнически конфликти, сектантско насилие и политическа нестабилност.

Явно е, че актовете на насилие не са спонтанни. Първо беше атаката срещу офицерски клуб в Хомс, застреляни войници в Банияс и Дара, както и убийството на генерал, заедно с двете му деца. Тези новини останаха встрани и за много хора фактите са неизвестни. Но едва ли има сириец, който да не е чул тези сведения. На 30 април пък въоръжени групи атакуват сгради на военнослужещи в Дара и убиват един сержант, а раняват други двама (Xinhua, 30 April 2011).

Макар, че правителството носи тежка отговорност за кървавият отпор на протестите, включително и смъртта на цивилни, всички новини от Сирия твърдят, че е имало стрелба и от въоръжени групи, които са открили огън срещу протестиращи и военни.

Можем ли да очакваме международна намеса в Сирия? Със сигурност това ще е една огромна грешка за НАТО и САЩ, а и за всички европейски страни, които биха участвали. Трудно е да говорим дали е възможна втора Коалиция на желаещите в случая със Сирия, но при всички случаи, гласът на Ливан бе важен при спирането на обсъжданията в ООН за приемане на резолюция, подобна на тази за ситуацията в Либия. Със сигурност трябва да отчетем интересите на Китай и Русия, които също контрираха дискусиите. Дали е за това, че Русия иска да запази базата си в сирийския град Тартус непокътната? В момента Сирия е последният истински партньор на Москва в Средиземноморието и този факт със сигурност влияе на решенията на Медведев и Путин (Rick Rozoff, Libyan Scenario For Syria: Towards A US-NATO “Humanitarian Intervention” directed against Syria? Global Research, April 30, 2011).

Няма как да не отбележим интересите на САЩ. Сирия винаги е била смятана за “неблагонадеждна държава”, в която трябва да има интервенция за смяна на властта. Както бе потвърдено от бившия командир на НАТО, ген. Уесли Кларк, “петгодишната кампания включва общо седем страни, като се започне с Ирак, а след това Сирия, Ливан, Либия, Иран, Сомалия и Судан” ([The] Five-year campaign plan [includes]… a total of seven countries, beginning with Iraq, then Syria, Lebanon, Libya, Iran, Somalia and Sudan” (Pentagon official quoted by General Wesley Clark)).

Доколко този план е изпълним, е друга тема. Когато генерал Кларк каза тези думи преди години, той не е включвал в сметките си арабските бунтове, разтърсили Тунис, Египет, Бахрейн и Йемен – държави с режими, верни на интересите на САЩ. Сега положението вероятно се е изменило и ще трябва нова стратегия. Наивно е да се смята, че държава като САЩ или някоя друга голяма сила ще изостави своите стремежи за доминация в даден регион от света, виждайки, че хората там сами решават да направят промяна. Да, тази емоция ще бъде подкрепяна като символ на демократичността, но нека бъдем реалисти – националните външнополитически доктрини са надживели не една революция. Това се отнася с пълна сила, както за САЩ, така и за Русия, Китай, Франция или друга държава с интереси извън границите си.

В Сирия има много поддръжници на Башар Асад и неговото управление. Сега, когато си мисля за местата, които обичам в Сирия и днес с терен на сблъсъци на различни сили, ме обзема голяма тъга. Не искам да виждам подобни сцени в страната, нито да загиват приятели. Не искам също така идеята на протестиращите да бъде иззета от екстремистки групировки, които смятат, че трябва да дадат реванш на Дамаск. Бих искал обаче, промените в Сирия да бъдат извършени, желанията на хората да бъдат чути и да не се пролива повече кръв. Грешка ще е, ако властта се огъне пред екстремистите – Сирия винаги е била светска държава и трябва да остане такава. При всички положения, сирийците няма да подкрепят международна намеса. Сценарият с Либия едва ли ще се изпълни в Дамаск, защото уроците вече са преподадени и научени.

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: