Кукловодите, куклите и наивниците на прехода

Помните ли прочутия виц от времето на комунизма: Какво ще пише за Хитлер в енциклопедиите след 100 години в частта „Най-големи престъпници на човечеството“ – амбициозен аматьор, живял по времето на великия професионалист Сталин.

А ако използваме тази зловеща черна ирония за нашата скромна „постсталинска“ действителност и се запитаме какво ще пише за Бойко Борисов в нашите енциклопедии в частта „Задкулисието на българския преход“, то отговорът може да бъде само един – амбициозен аматьор, живял по времето на универсалния професионалист, медиен магнат и велик следовател, либералният депутат и политик Делян Пеевски.

Винаги съм се чудел, до какво ниво на некомпетентност и слугинаж може да се издигне един човек в политиката във времето на „Бойковци и Цецовци“, на „Сидеровци и Яневци“ и „Пеевски, Марешки и с-ие“. Очевидно до там, докъдето пожелаят да го издигнат кукловодите. За съжаление те са безименни, поне за мен и много други „наивници на средна възраст“. Можем само да се догаждаме, че точно те са „реалните собственици“ на по-голямата част от медиите, политическите партии и едрия бизнес. За тях няма информация, а когато не се води информиран дебат, не може да се направи и информиран избор.

42-то обикновено Народно събрание е първият български парламент след 1989 г., формиран изцяло от кукловодите. В него няма леви, десни и центристи, няма по-добри и по-лоши, но най-важното е, че няма национални интереси. Защитават се единствено интересите на конкуриращите се (най-вероятно) две кукловодски групи. Ако това беше нормален парламент, с нормални политически партии, в една нормална правова държава на ЕС, нямаше нищо по-нормално от това да се направи класическо стабилно правителство с нормално парламентарно мнозинство – между победителя в изборите, ГЕРБ, член  на Европейската народна партия (ЕНП) и либералите от ДПС, членове на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ). Такава консервативно-либерална коалиция с подобно съотношение на силите управлява в момента в Германия. Имаше и втора напълно демократична възможност – „голяма коалиция“ между ГЕРБ и БСП. Така се прави в период на криза, нали председателю на ПЕС, другарю Сергей? И в двата случая неприемливата за европейските нрави „Атака“ щеше да бъде изолирана от участие в правителството.

Но кукловодите предпочетоха друг вариант – ще цитирам Иван Кръстев – „правителство на партията на Делян Пеевски и партията на Волен Содеров, в което всички останали са заложници“. Не съм виждал нищо по-унизително за българската демокрация от снимката от Консултативния съвет за национална сигурност, проведен на 20 юни, запечатала бздънността на политическите зависимости: крещящият срещу президента новоизбран председател на антикорупционната и етична парламентарна комисия Волен Сидеров и мълчащият до него с наведена глава новоизбран председател на „обновяващото“ се ДПС, Лютви Местан.

Вече дълги години съм обсебен от политиката.  Срещал съм огромен брой ужасни, меко казано “странни хора” с фанатичен блясък в очите, наслушал съм се на какви ли не “разбирачи” от последна инстанция и пътуващи политически проповедници с мазни партийни килимявки  и манталитет на магистрални девици. Но никога не съм мислил, че ще доживея време, в което хора като Сидеров и Пеевски ще бъдат неговите моралисти.

Колкото и странно да звучи, но в целия този „куклен театър на абсурда“ (все още) има и незасегнати от бързо напредващата „проказа“ на българската политика. Това са партиите СДС, ДСБ, НДСВ, ДБГ, както и останалите им фракции и клонинги,  които имаха невероятния късмет да не попаднат в този парламент. Фактът, че реформаторските политически сили на прехода, които вкараха България в ЕС и НАТО, вече не са нито важни, нито интересни за кукловодите и генерираните в техните лаборатории политически чудовища, се оказа спасителен за тях.
За първи път техните слабости и пропуски, неизлечимият им вождизъм и неспосбност да ...

Свързани новини: