Кунева: Десните правим платформа на граждани, не партия

Вчера в 14 часа започнаха дългоочакваните преговори за създаване на ново дясно обединение. Те се водят между 5 партии – ДБГ, ДСБ, “Зелените”, “Синьо единство” и “Свобода и достойнство”. Дясното обединение ще се прави по модела на германския ХДС – като гражданска платформа и ще бъде отворено освен за партии и за граждански движения.

Първото си интервю след обявяването на новината председателят на Движение “България на гражданите” Меглена Кунева даде за OFFNews.

Г-жо Кунева, днес започвате преговорите за ново дясно обединение. Форматът е непознат за България. Какво представлява „Гражданска платформа“?

От известно време насам съм абсолютно убедена, че без някаква политическа иновация няма как да продължим нататък.  Имах повод да го кажа по време на президентската кампания: не е възможно да изтощим до такава степен политическата почва, като на нея виреят само партиите. Това в един момент се обърна против самите партии. Бях много силно атакувана от ключови фигури на БСП по време на президентската кампания, че съм против партиите. Подмениха думите ми. Не, не става въпрос, че не трябва да има партии. Но когато имаш възможност за истински мажоритарен избор –  нека да го направим. Нека има граждански кандидати – било за президентски избори, било за кметове. Тази политическа иновация би трябвало да върне нормалното при нас. Не само политическите партии са способни да изразяват политическа воля. Това могат да правят граждански обединения, отделни силни личности. Един Лех Валенса в лично качество и един Вацлав Хавел в лично качество са направили много повече за установяването на такава гражданска платформа и за привличане на много хора в Чехия и Полша, отколкото каквито и да било военизирани партийни организации.

В България има очевиден дефицит на подобен тип свобода, на подобен тип чиста почва, на която могат да виреят всякакви хора със собствено мнение. Те един ден ще се обединят за това, че не трябва да се изсичат дърветата в Южния парк, на другия ден – за това, че морето трябва да бъде пазено по друг начин и т. н. У нас по правило най-много граждански обединения се случват заради природата. Но могат да бъдат за образованието на децата, за здравеопазването. Има много примери за потребители, които навсякъде по света се организират страшно мощно. Бих нарекла протеста сега протест против корупцията. И против липсата на прозрачност и отговорност. Ето – той не върви през партия. Грешка би било, ако една или друга партия, или група партии се опитват да кажат „Това е нашият протест, ние протестираме“. Не. Протестират хора, които не биха искали да се идентифицират партийно, но много добре знаят какво е нормално и какво не е нормално, кое е напред и кое е назад. Прекрасно знаят това. И трябва да има механизми, по които да техният глас да се чуе. Според мен съзнателното усилие на партиите е да освободят пространство. Да дадат възможност на хората да се изявяват, да казват какво мислят. Протестът е една такава форма. Друга такава форма е да им се даде контролът. Това е жизнено важно за спасяване на самите партии от пълно презрение, каквото този модел може да предизвика, ако изяжда всичко останало наоколо. Няма как контролът в днешно време, в днешния век на интернет да не се даде в ръцете на хората. Няма да го допуснат. Хората искат да знаят къде отиват данъците им, кой говори от тяхно име и не признават никакви твърдения от типа на „Батко знае по-добре“. Няма такова нещо.

Как ще бъде организирано това гражданско обединение. На коалиция ли ще прилича на коалиция или ще има еднолично управление.

Моята задача е да сложа една идея, в която вярвам, на публично обсъждане. Дали тя ще стане, кога ще стане, с какви хора ще стане – за мен е важно да започнем да работим в тази посока. Още при президентската кампания и след това, есента на миналата година, в нашата програма на „България на гражданите“ предложих единият стълб на програмата да е точно гражданският. Тоест съзнателни усилия как да се усъвършенства участието на хората директно в управлението. През прозрачност и през контрол. Конкретно на въпроса, който вие ме питате – в идеалната представа, която имам (правя уговорка: не знам дали ще се случи), това означава да се създаде такава платформа, на която всеки със същите ценности, със същите вярвания, със същите разбирания да може да стъпи и да се чувства комфортно. Нещо подобно на това, което направихме в партийно отношение в „България на гражданите“ – знаете, че има хора от различни части на дясното пространство: и от ДСБ, и от СДС, които се чувстват повече от нормално един с друг. Тоест това работи. Едновременно с това в една подобна широка гражданска платформа трябва да имат място граждански обединения, граждански неправителствени организации и отделни личности. Ще ви дам за пример как се е създало ХДС (CDU) – от различни части, от профсъюзите, които имат свое представителство там, от Църквата, от хора, които имат политическата партия зад гърба си. „Гражданска платформа“ на Туск в Полша е по подобен начин. Това е платформа – това е място, където се обсъжда и където не е необходимо стриктно да бъдеш записан като партиен член. Аз мисля, че такова е времето.

В момента преговарят 5 партии… Ако се случи гражданското обединение, ще престане ли да същестува ДСБ, например?

Разговорите не са в тази посока. Не зная и дали ще стигнат такава посока. Засега всяка партия пази много ясно и много отчетливо своята физиономия. Смятам, че на този етап това е полезно, така трябва да бъде. Защото това означава да носиш отговорност конкретно. Освен това ние имаме хора – няма да броя проценти, за мене всеки човек е важен в изказа си и предпочитанията си – които разчитат точно на нас. И трябва да има изключително добри аргументи, за да можем да ги убедим, че бихме се чувствали комфортно в такова обединение.

Въпросът е да имаме еднаква оценка към случващото се в момента в страната, да имаме еднаква представа за следващите политически стъпки, които са свързани с изборите и да знаем кое е най-важното оттук нататък за страната ни – върху кое ще стъпим, за да водим една обща политика. Мисля, че повечето от нас са на мнение – поне всички, с които аз съм говорила – че разделителната линия е налагането на закона, отчетността и отговорността в управлението и спиране на репресиите на държавата над  бизнеса и на хората. На хората – през подслушването, през пълната зависимост, на която ги обрича. И над бизнеса по долу-горе същата схема: ако не си близък до някаква партия, няма да получиш обществени поръчки, няма да можеш да започнеш работа и т.н. Това е изключително отвратително. Това е блокаж на всеки порив, на всяко доверие. Не ни е проблем нито финансовата, нито икономическата криза. В България има страхотна криза на доверие. Не може да тръгне машината без това. Никой на никого не вярва. Най-сериозният тест за самите политици е дали ще успеят да си повярват един на друг, дали ще успеят да се убедят, че никой не таи лоши мисли и не таи някакви сметки зад гърба на другия.

 - С коя от партиите, с които преговаряте, вече има изградени мостове?

- Преговорите трябва да станат при еднакви условия за всички. Ние имаме сравнително комфортна позиция в тези разговори, въпреки че сме най-новата формация. Първо защото при нас това обединение вече се е състояло на практика и можем да докажем, че работи.  И второ защото – ще се изкуша да кажа нещо от свое име – аз никога не съм нападала политици. Да, не съм съгласна, имам санитарни противоречия с изказванията на Волен Сидеров, но никога не съм си позволявала да омаловажавам резултатите на която и да е партия. Това ми дава комфорт да мога да подам ръка без неудобството на неща, които са казани преди.

- В обединението прави впечатление партията на Корман Исмаилов. Тя защо е избрана?

- Това беше, предложение, възникнало сред нашите партньори. Аз лично не познавам г-н Исмаилов. Това не е причина да откажем да се видим с когото и да било.

- А защо НДСВ е забравено? Те бяха партньори с Корман Исмаилов на изборите.

- Аз съм сигурна, че това може да бъде компенсирано. Предстоят разговори. Това е само началото. Не смятам, че има някакъв подтекст в това.

- А СДС априори ли са изключени от разговорите?

- Колкото и да се връщаме на конкретни партии пак Ви казвам – това не са мои предложения. Г-н Найден Зеленогорски, от наше име участва в тези преговори и те са съвсем в началото. Това не е нито изчерпателен списък, нито е забранителен.

- Колко време имате, за да направите дясното обединение? Според Вас кога ще бъдат изборите за нов парламент?

- Ще ми се да можех да Ви дам конкретен отговор, но той зависи от събития, които са извън нас. Най-напред кога правителството и подкрепящата го коалиция ще осъзнаят, че няма как да се управлява въпреки хората. Никой не очакваше, признавам, че аз не съм очаквала подобен сценарий. Напротив – правителството на г-н Орешарски изглеждаше правителство, което би задоволило дясноцентристкия избирател. Но те не действаха прозрачно и не поеха отговорност. Говориха в страдателен залог. Не се говори така в политиката. Трябва в първо лице, единствено число: “Предлагам, защото…” И колкото и да изглежда непопулярна една кандидатура, трябва да бъдеш така добър да си кажеш. Трябваше да минат седмици и пак не получихме обяснение защо се отказват. В такива случаи дори не трябва да се решава дали да се подаде оставка. Просто има определени обстоятелства, след чието настъпване можеш да действаш само по един начин.

- Една от основните тези на хората, които протестират е, че олигарсите вече са толкова силни, че те дърпат конците на политиците. Какви гаранции ще има в новото дясно обединение, за да не се случват повече това?

- Това е една от причините, поради които правителството трябва да подаде оставка. Два израза от правото много подхождат на ситуацията, те са съжаление са от Наказателното право – “специална превенция”, когато накажеш виновния за нещо и “генерална превенция”, когато това наказание служи за назидание на останалите. Когато се направи опит да се назначи конституционен съдия по непрозрачна процедура, хората реагираха и този избор не се състоя. Но поуката изглежда се изпари много бързо. Сега имаме същия случай. Да, не се стигна до назначението на г-н Пеевски. Но нямаше изобщо да има такова предложение, ако поуките отпреди това бяха влезли във връзка с централния мозък. Никога не съм мислила, че правителството на г-н Орешарски ще има такъв край. Напротив – първите му изказвания бяха, че той сам ще определя назначенията. И аз си помислих, че може да са осъзнали заради предишните случаи. Оказа се, че не.

- С риск да си повторя въпроса, Вие ще имате ли сили да се опълчите срещу олигархията, която изцяло е завладяла всичко?

- Да, иначе следващото правителство няма да издържи и 24 часа. В света на интернет и бързите комуникации няма как да не се разбере бързо кой за каква позиция е предложен и какво е правил преди това в професионалната си и житейска кариера. Това трябва да е един много силен остен за всеки, който посяга към властта. Нямаш право да се изненадваш в какво положение заварваш държавата и нямаш право да казваш “Ама аз не знаех кой е той”.

- Казахте, че ГЕРБ са извън преговорите за новото дясно обединение, но ако се получи конфигурация, в която депутатите на това дясно обединение и депутатите на ГЕРБ са достатъчни за съставяне на правителство, дали бихте говорили тогава с ГЕРБ за коалиция.

- В този момент ГЕРБ не дават основание за това. Първо те избягаха от парламента. Ако ГЕРБ бяха в залата по време на гласуването за председател на ГЕРБ, математиката показва, че кандидатурата на Делян Пеевски нямаше да мине. ГЕРБ са първа политическа сила. Мястото им е в парламента и не могат да излизат, когато не им е приятно. Имаме нужда да знаем какво те мислят по всеки конкретен казус, да знаем как са гласували. Сега всичко се замъглява. Да, ще им се наложи да чуят неща от сегашните управляващи за тяхното управление. Но това са правилата. Ако искаш да си политическа партия, трябва да издържиш в опозиция. Така, че нека да си извървят пътя. Тук ще говоря не толкова за ГЕРБ, а за самите десни формации – не е въпросът ние да се съберем. Въпросът е какво казваме на хората. Въпросът е дали хората от всички останали партии ще повярват на “България на гражданите” и дали хората, които са гласували за “България на гражданите” ще повярват на другите. Дясното обединение не е сбор от абревиатури. 3 и 3 процента не правят 6. Не е това целта на политиката.

- Вече има ли идея какво ще бъде името?

- Не. Не говорим за толкова напреднала фаза. Не слагаме каруцата пред коня. Конят трябва да си свърши цялата работа, а каруцата е тежка. Хубавото е, че имаме един неочакван партньор – неволята.

Статията "Кунева: Десните правим платформа на граждани, не партия" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: