Политическа алчност по албански

Албанците възприемат политиката като един вид неизбежно зло, а на партиите гледат като на алчни и лакоми банди. Това надали ще се промени и след изборите в неделя, на които социалистите изместиха демократите. Значението на вота, сложил край на ерата на консервативния министър-председател Сали Бериша, се откроява особено ясно в контекста на най-новата история на страната. Преди 20 години там бе сложен край на най-мракобесния от всички комунистически режими в Европа - на диктатора-параноик Енвер Ходжа, който може да бъде сравняван с този в Северна Корея. През 1990 г. режимът се срина и започна масовото бягство - в рамките само на няколко седмици стотици хиляди души напуснаха страната, насочвайки се главно към Гърция и Италия. Политическите партии поведоха брутални битки за власт и така и не успяха да осигурят на албанското общество нов морален, правен и икономически фундамент. Когато безскрупулни гангстери, разполагащи с отлични политически връзки, съсипаха със своите пирамиди спестяванията на албанците, новият ред потъна в кървав хаос, приключил едва с международна намеса. Постоянно се стигаше до сблъсъци между враждуващите лагери на мутиралите в социалисти комунисти и на демократите, ръководени от бившия личен лекар на Енвер Ходжа - Сали Бериша.
През 1992 г. Сали Бериша бе избран за президент. Но пропадането на новия ред го препъна и през 1997-ма на власт дойдоха социалистите. Не след дълго обаче и те изгубиха доверието на народа - заради масовата корупция и огромната сенчеста икономика. Така през 2005-та Бериша отново се върна във властта. Той оглави правителството, а след което спечели и изборите през 2009 година.
През тези осем години Албания се присъедини към НАТО и тръгна по пътя към Европейския съюз. Консервативното правителство въведе плосък данък от 10 процента и направи значителни инвестиции в инфраструктурата. Снабдяването на селата с вода и електроенергия вече не бе ограничено до няколко часа дневно. Това бе достатъчно за появата на една нова динамика - селското стопанство се съвзе, в градовете започнаха да се предлагат плодове и зеленчуци местно производство, а не само вносни от Гърция и Италия. Новият предприемачески дух се усещаше съвсем осезаемо.
Постепенно албанците се сдобиха с ново самочувствие. Хаотичните години на прехода ги научиха да разчитат не на държавата, а единствено и само на себе си. Времената, в които партиите можеха да мобилизират десетки хиляди хора, останаха в миналото. Тирана се превърна в една от най-привлекателните столици в региона - но не благодарение на, а въпреки своята политическа класа. При управлението на Бериша корупцията се разрасна поне толкова, колкото и по време на социалиста Фатос Нано. Политическото влияние върху правосъдието стана необозримо - корумпирани съдии защитаваха корумпирани политици. Всеки, който искаше да постигне нещо в държавата, трябваше да се съобразява с тази схема. С оглед на всичко това не е никак чудно, че на провелите се сега избори на Бериша му се наложи да плати сметката за всички тези прегрешения.
На изборите в неделя демократите бяха изместени от социалистите, но надеждата, че системата ще се промени, е твърде скромна. Корупцията е част от ежедневието, а скандалите вече изобщо не правят впечатление. Повечето албанци изцяло са изгубили надеждата един ден да се сдобият с независими и неподкупни съдии. Политиката се възприема като неизбежно зло, с което някак трябва да се живее, а на партиите се гледа като на алчни и лакоми банди. Всеки почтен политик би потънал в една такава система.
Лидерът на социалистите Еди Рама, бивш кмет на Тирана, който само преди няколко години се представяше като модерен социалдемократически реформатор, успя да се намести в системата. По отношение на подхода към властта той е не по-малко безогледен от Бериша. Когато изгуби изборите през 2009-та, той отказа да приеме резултатите и бойкотира парламента. Вероятно и този път нямаше да се съгласи с изборния резултат, ако Бериша беше победил. Как иначе да си обясним факта, че изтегли представителите на своята партия от ЦИК и постави под въпрос неутралитета на международните наблюдатели? Рама промени позицията си едва тогава, когато стана отчетливо ясно, че преднината на левите няма как да бъде стопена.
За първи път от 1992 г. насам има надежда, че изборните резултати няма да бъдат оспорени. Европейският съюз беше поставил това като условие за приемането на страната в кръга на кандидатите за еврочленство. Като лидер на опозицията Рама блокираше интеграционния процес. Но като правителствен ръководител несъмнено ще се опита да го задвижи колкото може по-бързо.
По „Дойче веле“

Прочети цялата новина

Свързани новини: