Политици, внимавайте! Вълна от гняв се надига в света

На много от протестите, избухнали тази седмица в редица градове на три континента се появи едно познато лице: маската на Гай Фокс с дяволита усмивка и тънки мустачки. Маската е на персонажа “В” от комикса от 80-те години на миналия век “В” като вендета”, превърнал се в символ на групата компютърни хакери, наричани “Анонимните”. Презрението му към правителството намери отзвук сред хората в цял свят.Протестите тръгнаха от различни проблеми. В Бразилия хората се надигнаха срещу цените на автобусните билети, в Турция - срещу планове за строителство в градски парк. Индонезийците се разбунтуваха срещу повишените цени на горивата, а българите - срещу шуробаджанащината в управлението. В еврозоната протестират срещу мерките за икономии, а Арабската пролет се превърна в постоянен протест срещу почти всичко. Всяка гневна демонстрация е гневна по своему.

При все това, точно както през 1848 г., 1968 г. и 1989 г., когато хората също надигнаха глас, демонстрантите имат много общи неща. През изминалите две-три седмици, в държава след държава, протестиращите се надигнаха с озадачаваща скорост. Те са по-активни в демократичните страни, отколкото в диктатурите.

В протестите  преобладават обикновените хора, представителите на средната класа, а не групи с конкретни искания. Със смесица от веселие и ярост те заклеймяват корупцията, некадърността и надменността на управляващите.

Никой не може да знае как 2013 г. ще промени света – ако изобщо го промени. През 1989 г. съветската империя се олюля и рухна. Твърдението на Маркс, че 1848 г. е първата вълна на пролетарската революция беше разколебано от десетилетия на процъфтяващ капитализъм, а 1968 г., която тогава изглеждаше толкова приятно радикална, направи революция повече в секса, отколкото в политиката. Още отсега обаче се вижда колко важна може да се окаже 2013 г. За политиците, които искат да я карат по старому, новините не са добри.

Онлайн и на улицата

Технологиите ускориха ритъма на протестите. Лицето на “В” се появява едновременно в Сао Пауло и Истанбул, понеже протестът се организира в социалните мрежи, които разпространяват информация, насърчават имитацията и превръщат каузите в мода.

Всеки със смартфон разпраща истории, макар и невинаги достоверни. Когато на 31 май полицията подпали лагера на протестиращите в истанбулския парк Гези, информация за случилото се появи веднага в Туитър. След като турците излязоха на улиците, за да изразят възмущението си, страстите бяха разпалени от разкази за загинали протестиращи, жертва на полицейска бруталност. Макар че тези първоначални съобщения се оказаха неверни, вече беше станало популярно да се протестира.

Протестите вече не се организират от профсъюзи или други групи по интереси като някога. Някои са инициирани от малки групи, преследващи определена цел (като онези, които се опълчиха на повишаването на цените на транспорта в Сао Пауло), но новините са разпространяват толкова бързо, че ядрото на организаторите понякога се губи сред множеството. Спонтанността придава на протестите опияняващото чувство, че всичко е възможно.

Но липсата на организираност неизбежно замъглява целите. Протестът срещу цените на билетите в Бразилия се превърна в осъждане на всичко - от корупцията до обществените услуги. В България правителството отстъпи пред искането на множеството да отстрани новоназначения шеф на службата за национална сигурност. Но тълпата вече бе престанала да слуша какво казват управляващите.

Този запас от широка гражданска активност може да изчезне точно така, както се и появи. Такава беше съдбата на протестите “Окупирай… “, които през 2011 г.  направиха лагери в много западни ...

Свързани новини: