Страх и гняв в Аджисан махала

Група младежи мюсюлмани са се спотаили в мрака на пресечка на ул. „Георги Тертер” под голямо дърво с пищна корона от листа. Младите мъже са насядали около голям камък, не разговарят и напрегнато се взират в тъмнината.

Жандармеристите с техните щитове, каски и автомобили са само на десетина метра от тях, около градинката на площад „Св. Петка”. Силите на реда плътно са обградили Аджисан махала в централната част на Пловдив, непосредствено на изток от Стария град.

Във вътрешния кръг уплашените мюсюлмани спонтанно са организирали свои постове за защита на подходите към квартала. Ако махалата бъде нападната и жандармеристите и полицаите не удържат на напора… Тогава младежите от Аджисан с колове и метални тръби ще се сблъскат с други младежи, които носят камъни, факли и развети български знамена.

Смъртта на 19-годишния Ангел Петров в Катуница на 23 септември, петък, отприщи вълна от гняв и етническа ненавист из цяла България. Напрежението бе особено силно в Пловдив, където Ангел учеше в Строителния техникум.

Пловдивски младежи имат решаващ принос за запалването на трите къщи на “цар” Киро в Катуница вечерта на 24 септември, а след това няколко последователни вечери организират протести, които тръгват от площад „Съединение”, вървят по Главната и достигат до централния площад пред хотел „Тримонциум”.

Най-нажежени са страстите на 25 септември, неделя, когато младежи от шествието се нахвърлят срещу минувачи, които смятат за цигани – мъж понася няколко удара и се скрива в кафене, а полицията едва спасява момче и  момиче от сляпата ярост на тълпата. Бити са музикантите на мюсюлманска сватба, а камъни политат към Джумая джамия и чупят няколко прозорци. Няколкостотин от протестиращите се насочват към Аджисан махала, но полицията ги спира.

„Онази вечер спях, ама така. И чувам някой казва, че искали да ни нападат. Идвали от „Лиляна Димитрова”, ама отивали към махалата. И ние взехме по едно дърво – нали като те нападат, няма да стоиш”, вълнува се мъж на петдесетина години в кафене на павираното площадче в центъра на Аджисан.

„Нас не ни е страх, ама жените и децата не ни пускат да излизаме – страх ги е да ги оставим сами. Хора, които работят, не смеят да ходят на работа – вчера по Главната нападали жени, които чистят, сервитьорки в ресторанти. Децата не ходят на училище. Страх ги е, че ако отидат, нещо ще им направят”.

Денем Аджисан е като кошер пълен със страх, напрежение и ярост – много от жените за първите три дни от седмицата, 26, 27 и 28 септември, не ходят на работа и не пускат децата на училище. Така мъже, жени и деца се щъкат из уличките, събират се по групички из кафенетата, нервно обсъждат каква е заплахата, какво може да стане.

Телевизорите по заведенията са пуснати и хората втренчено гледат новините за случващото се в Катуница, Пловдив и страната. Други следят расистките закани по интернет и търсят да видят дали ще има митинг и тази вечер.

„Ние сме турци! Ние какво сме виновни, че циганите нещо направили? Аз съм турчин – и една дума цигански не знам!” – вълнува се мъж на двадесетина години в кафене на ул. „Неофит Бозвели”.

Турци, мюсюлмани, но и български граждани е водещата самоидентичност на хората от Аджисан. Мнозина българи в града на тепетата обаче ги смятат за цигани. Това обижда жителите на махалата, които ясно се разграничават и от Кирил Рашков. Ни го знаем, ни го познаваме, чак сега научихме от телевизията за него, е най-честата им реакция.

Мъж от квартала е ходил на митинга на площад „Съединение” и е заснел расистките призиви и изблиците ...

Свързани новини: