Една писателка от площад “Таксим”: Какво се случва в Турция

Скъпи читатели,
преди всичко ви благодаря за интереса и съпричастността.
Пиша това писмо, за да изразя възгледите си за парка „Гези” по-обстойно, отколкото би ми позволил един туит.
Първото, което искам да подчертая, е, че никога не съм приемала гостоприемство, ако името на домакина е обвързано с политиката.
За мен концепцията за власт винаги е била малко или много опетнена. И антипатията ми по никакъв начин не се влияе от типа или притежателя на тази власт.

Ето защо, дори и моята съвест на лаик да ме задължава да ценя постиженията на правителствата, неделима част от задълженията ми като човек и писател е да се противопоставям на потисничество от всякакъв тип, на престъпленията, извършени от властите.
Целта на политиката e да създаде приемлив за обществото ред, но днес тя е станала прекалено корумпирана. И това важи за всички форми на политическо влияние.

Старая се да подхождам към гражданските инициативи също така предпазливо, огорчена от неприятни преживявания в моята младост. От друга страна, животът сам по себе си е политика: когато двама души се срещнат, винаги има борба за власт. И за да няма каквото и да било недоразумение, подчертавам, че в този случай не говоря за мръсотията на политическото ежедневие.

В едно интервю обявих, че съм се родила “с леви убеждения”. Моята представа за лявото обаче няма нищо общо с онова, което е изразено на който и да е плакат на площад “Таксим” днес. Вместо това тя се основава на съюза на съвест, справедливост и милосърдие. Моята философия за живота се базира на уважение към другите, свобода на мисълта, съвест, чувство за справедливост, достойнство и добродетели - концепции, които са наранени от времето, в което живея, от времето, което ме измъчва.

Дори предметите имат свое достойнство. А оскърбеният човек за мен е една от най-унизителните гледки на света. Не вярвам, че лишените от достойнство общества са способни да се възстановят или да оцелеят. Скорошните събития ме наскърбяват. Измъчвам се от скандалите, обидите и унижението, с които ме обсипва най-влиятелният човек във властта.

Не е необходимо тези обиди да са непременно лично адресирани към мен, бих била също толкова обидена, ако те са отправени към който и да е друг, дори съвсем различен от мен човек. Запазването на достойнството е основно човешко право.

Не съм религиозна, никога и не съм била. Но се надявам, че ще повярвате в моята искреност, когато споделя готовността си да отдам живота си за страна, в която всеки може да живее свободно според своята собствена вяра.

Разкриването на ужаса, властвал в така наречените “стаи за убеждаване”, ме кара да настръхвам, и този срам ме обзема отново при всяко припомняне, срам, който е хиляди пъти по-лош от този, който изпитвам днес. “Жена”, тормозеща забрадено момиче с консервативни убеждения в “стая за убеждаване”, е не по-малко отвратителна от полицейски началник, измъчващ човек с леви убеждения.

Белезите от психологическо мъчение са много по-тежки от тези от телесното.

Турция никога не е била истински демократична. Демокрацията не означава да дадеш пълна свобода на мнозинството, а е или поне би трябвало да бъде справедлива и съвестна система, която защитава и правата на малцинствата. Нито една система, лишена от съвест, свобода или справедливост, не може да бъде хуманна.

Жестокостта на полицията на тази страна не е нещо ново за мен, както и за консерваторите. Бруталното и кърваво насилие, упражнявано от властимащите, за съжаление е изписало нашата история и дори един бърз поглед по нейните страници на срама е достатъчен да се убедим в отсъствието на съвест, справедливост и милосърдие и в отпращането на човечността на заден план.

Страната ми открай време няма добро име по отношение ...

Свързани новини: