Какво се случва днес?

Оплетени в своите конци от зависимости, политиците не виждат какво се случва днес. Завладени от еуфорията на карнавала, гражданите по площадите също не разбират напълно, но усещат пълноценно, какво се е променило.   Днешните протести са далеч от промяната на режима през 1989 г. Те нямат общо и с отчаянието, конфронтацията и все още тлеещия страх на 1997 г.   Това, което преживяваме през последните две седмици, е българската 1968-ма. И днес за мнозина в нашата част на Европа не е съвсем ясно какво се е случило преди 45 години по на запад. Днес, както и тогава, поколението на младите, израснало в относително благоденствие и по-голяма лична свобода, отхвърля авторитетите и настоява за своите права. Времето на големите фигури отминава.   Днес все още си спомняме имената на генерал Шарл дьо Гол и Конрад Аденауер или Лудвиг Ерхард, но е трудно и във Франция, и в Германия да намерим някой, който без усилие да каже кои са дошли след тях. Не защото големите политици са се изродили, а защото тяхното време е отминало.   И в България приключва времето, в което държавата и политическите фигури, които упражняват властта в нея, стоят над гражданите. Промяната, която протича сега, се случва, защото на сцената излезе едно поколение, което е свикнало да има права и да настоява за тях.   На моменти то прави това с основание, друг път – без да си дава сметка за съществуващите задължения, но го прави естествено и с вътрешно убеждение. Това, понякога на пръв поглед наивно настояване за права в делнични ситуации: от училището и университета – за несправедлива оценка, през офиса на телекомуникационната компания – за надписана сметка и данъчното – за платени, но нерегистрирани здравни осигуровки, стигна и до политическия модел и актьорите в него.   Днес хората искат да упражнят гражданските си права. Те вече не са впечатлени от харизмата на някой политик, нито от обещанията на друг. Заклинанията за важността на държавата и заплахите за това кой щял да дойде на власт след нови избори са безинтересни за гражданите, защото те вече знаят, че по-важна е тяхната лична, индивидуална свобода и прилагането на еднакви правила за всички. Фигур(ант)и, които смятат, че могат с кухи фрази и тропане с крак да привлекат внимание, са обект на присмех и повод за улично веселие.   Движим се към период, в който не са непременно нужни политици със завладяващо присъствие, а такива, които осигуряват прозрачност и прилагат законите. Вероятно немалка част от днешните депутати ще преминат и в следващото Народно събрание, но ще бъдат принудени да се съобразяват по-силно с исканията на гражданите и по-слабо с желанията на бизнеса, който влага средства в тях за прокарване на своите частни интереси.   Промяната, която се случва днес, е, че българското общество вече не се нуждае от мъжествени политици, от обещания и подаяния, защото авторитетите изгубиха своята сила и хората осъзнаха, че по-важни са самите те, по-важни са техните собствени права и възможността да превръщат стремежите си в реалност.   Българското общество е на път да стане по-свободно, защото се състои от все повече граждани, които съзнават, че са свободни, и не приемат да гледат безучастно как малка група хора се разпорежда с техните гласове, с техните данъци и същевременно гази правилата и законите.   България се придвижва към състояние, в което държавата, политиците и институциите ще са принудени да служат на гражданите – на граждани, които знаят какви са техните права, и които са готови да ги отстояват срещу всяка власт, склонна да ги ограничи.   Днешните протести са обещание за по-свободно бъдеще за всички.

Прочети цялата новина

Свързани новини: