Автор: Валентин Стоев Глава ХVIIIПрости ми, Петре      Папа Викентий ІІІ не беше инфантилен, както си бяха позволили да намекнат враговете му, но беше истина, че много обичаше детските игри и занимавки. Когато нямаше богослужебни дела и не се молеше, а това бяха специални за него дни и часове, най-висшият сановник си играеше на пода в папския апартамент с механично детско влакче. Непрекъснато добавяше вагончета към композицията, която ставаше все по-дълга, добавяше мостове и тунели, така че подът заприличваше на безкрайна усукана змиорка.Той навиваше пружинката като някакво свещенодействие и подскачаше като дете край пърпорещото влакче.     В един такъв специален за него ден на вратата на папския апартамент почукаха първите трима по ранг кардина...