“На кафе” пред парламента или политическо Death Café

Черен преглед на печата

За поредна сутрин протестиращи граждани излязоха в центъра на столицата, за да поискат оставката на правителството чрез движението „На кафе”. Протестиращите „пият кафе” пред сградата на Народното събрание и отправят призиви хората да носят бели престилки като символ на „гражданското лечение”, за да излекуват политиката от „мафията” и „сидеровщината”.

Не е прието в България „на кафе” да се говори за „смъртта” и затова „седянката” пред парламента е за „гражданско лечение”. Но за какво лекуване става въпрос при положение, че докато траят протестните движения, някак си между другото новата власт смени шефовете на Специализираната болница по онкология в София.

И вместо болните да бъдат лекувани на спокойствие, те заедно с лекари и медицински сестри излязоха на протест, защото новите началници са бизнесмени и назначението им е политическо.

Лежиш си в болницата, кревата не е много удобен, около теб всякакви машини, които уж ти спасяват живота (говори се, че машините ще ни спасят), някъде има и преграда във вид на завеса, уж за конфиденциалност, и вместо да си гледаш здравето – излизаш, за да протестираш…

При липсата на каквато и да е вяра у нас разговорите по време на така нареченото „На кафе” могат да способстват България да стане прекрасно място „за сватби и погребения”.

Death Café

Когато Джон Андерууд (Jon Underwood) представил на англоговорящия свят идеята си за „Death Café” през 2011 г. като клон на швейцарското движение Café Mortel, това било направено, защото хората аутсорсинг (износ на услуги) вече са предоставили „тези разговори” за смъртта на медиците, свещениците и сътрудниците на погребалните агенции. Джон Андерууд заявил тогава, че премахването на разговорите за смъртта от ежедневието ни лишава от подкрепа в една от най-важните ситуации, пред които сме изправени.

От тогава идеята се разпространила и повече от сто такива срещи са били проведени в Обединеното кралство и Съединените щати. Тези срещи не са място за религиозна агитация – участниците в тях са всякакви, включително и невярващи. Сред тях има и хора, които не са загубили наскоро близък човек. До голяма степен става въпрос за обсъждане на постоянното присъствие на реалността от смърт сред тези, за които това не е изключително важен въпрос. “Тази идея може да има значителен освобождаващ ефект, защото нашето общество се затваря от възможността да се говори за смърт, в резултат на клаустрофобия, параноя и задушаваща атмосфера” – подчертава Андерууд.

Да се говори у нас за смъртта „на кафе” не е прието. Но как да лекуваш някой, облечен в черно и с побеляла коса, който крещи, че всички са к#рви, политически проститутки и още, все в този дух и, че той щял да ги „фитне” (терминът си е негов) от там…

Как се лекуват политици, без да им се говори в прав текст за политическата им смърт

Моята собствена религиозна визия по отношение на смъртта и умирането е, че светският атеизъм ще се окаже много скъпо и ужасно бреме за държавните служби. Ако ние започнем да оценяваме живота по неговите понятия, а също така и от гледна точка на “размера на съдържащата се в него самостоятелна референтна промоция”, както се изрази един коментатор, то смъртта става двойно по-тревожна, доколкото тя нанася удар по достатъчно лошия ни живот, но и по сърцевината на нашата ценностна система.

„Германия си прави PR на наш гръб”, пише в сайта www.novini.bg

Един пример за политическо Death Café. „Делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се”…

Скандал между евролеви и евродесни в Европейския парламент в Страсбург за протестите в България и исканията за оставка на кабинета “Орешарски”. Дискусията ...

Свързани новини: