Излизат за първи път на български разказите на Тагор

ИК УНИСКОРП представя преведените за първи път на български език разкази на Рабиндранат Тагор. Книгата носи заглавието "Върховната нощ" и е включена в библиотека "Класика". Преводът от английски е дело на  Николай Тодоров.
Житейският и творческият път на Рабиндранат Тагор са тясно свързани с индийската култура. Нейните традиции се коренят в смътното, далечно минало, промените в тях са неусетни, а краят им не се вижда. Неговите разкази се изливат с небивала естественост, подобно на спокойна, пълноводна река. Без много бързеи, те следват своя път и ни водят през легенди и предания към самите нас. Тагор разказва за любовта, самотата, смъртта, вярата, прошката, предопределеността, илюзията, предразсъдъците и други общочовешки въпроси, които звучат актуално и днес.
Повелителят на Слънцето – Рабиндранат Тагор, е роден през 1861 г. в Калкута. Първите си стихове пише едва осемгодишен, а на осемнайсет публикува първите си творби. Автор е на статии, пътеписи, писма, песни, обединени под общото название рабиндрасанджит. Необятно му творчество включва още разкази, пиеси и романи. През 1913 г. получава Нобелова награда за литература. Безспорна е връзката на много от творбите на Тагор с европейския модернизъм от края на ХІХ в. и началото на ХХ в., като някои от разказите са близки по смисъл и изразност на изящните и трагични притчи и поеми в проза от това време.
Във „Върховната нощ” са подбрани най-хубавите разкази на прочутия индийски писател и философ Рабиндранат Тагор.
Книгата се издава по случай 150 години от рождението му и 70 години от неговата смърт.

ТАГОР СЛЕД 70 ГОДИНИ

В източната философия завръщането е по-скоро
благословия, отколкото проклятие. Дори и това да
не е завръщането към изгубения бог или някой
друг митичен преход, в него има носталгичен еле-
мент, носещ усещане за радост – по-сладка или по-
горчива.
Кой път ще изберем и кое свое лице ще пока-
жем? Такива въпроси рядко стоят пред източния
човек, тъй като образът му е по-единен от този на
западния, колебанията му са по-малки, а изборът
му е почти предначертан.
Именно напрежението между предопределеност
и избор е в основата на повечето истории на индий-
ския писател Рабиндранат Тагор (1861–1941). Той
е обичан и почитан навсякъде из своята родина
още от времето на първите си публикувани твор-
би, когато е едва осемнайсетгодишен. След като из-
вървява своя дълъг и труден път, в съответствие с
индийския мироглед, той продължава да живее по
друг начин – в това, което е сътворил, в спомена на
хората, в единението с техния дух. Именно поради
това можем да кажем, че не ни е изоставял, за да
бъде нужно да се завръща, макар и книгите му да
събират прах по рафтовете на библиотеките и ня-
кои от тях да не са преиздавани отдавна.
Подобно на много фолклорни герои, фигурата
на мъдреца Рабиндранат Тагор сякаш пристъпва
към нас още от незапомнени времена. Някои из-
следователи започват своя разказ за него, говорей-
ки за вековния род, от който писателят произлиза.
Други посочват значението на личността на него-
вия просветен дядо Дуарканат Тагор, участвал в ре-
лигиозните и социалните движения в Индия през
ХIХ в. и в основаването на висшето медицинско
училище на Калкута. Посочва се също влиянието на
древните Упанишади, философските и теологиче-
ските текстове, на които се основава индуизмът, и
творбите на романтичния поет Банким Чандра Ча-
топадхяй (1838–1894). Има и такива, които изтък-
ват значението на пътуванията на самия Тагор на
Запад за цялостното му изграждане като мислител.
Тук заслужава да се отбележи, че самият Тагор пър-
воначално се съпротивлява и дори не желае да учи
английски. Колко много обаче го променят именно
неговите странствания! И той не престава да гово-
ри за тях и да споменава с благодарност роднини
и близки заради техните напътствия и помощ-
та им.
Срещата му с видни западни творци като Уилям
Б. Йейтс се оказва решаваща. По време на второто
си пътуване към Великобритания още на кораба
Тагор пише и превежда на английски някои свои
поеми, но го прави по-скоро за да не скучае, от-
колкото с цел да бъдат издадени. Така се случва, че
ръкописите му попадат в подходящите ръце, пуб-
ликувани са и прославят своя автор. Първата книга
на Тагор, излязла на Запад, озаглавена “Гитанджа-
ли” (букв. “Жертвени песни”), е публикувана през
1912 г. Известно е, че първите публикации на Та-
гор в Индия са още когато е на 15 години (поемата
“Желание” е отпечатана именно тогава, анонимно),
а първият сборник с негови стихове е “Историята
на един поет”.
Тагор не спира да обновява жанровете, в които
пише, и да експериментира с формата, главно на
народния бенгалски език, към който е силно при-
вързан. Той спечелва уважението на много източни
и западни интелектуалци, творбите му се печатат и
продават бързо, а през 1913 г. авторът получава Но-
белова награда за литература. Често Тагор сам пре-
вежда своите творби на английски език или участва
в тяхното редактиране и това е една от причините
разказите за настоящия сборник да бъдат подбра-
ни главно от преводни книги, издадени приживе
на писателя.
Самият Рабиндранат Тагор е скромен, съсредо-
точен повече върху вътрешния си свят и съдбата
на своя народ. Той пише статии, пътеписи, писма,
пиеси, песни (последните са обединени под общо-
то название рабиндрасанджит). Творчеството му
обхваща над 50 стихосбирки, над 100 разказа, над
20 пиеси и 8 романа.
Подобно на Ганди, другият най-значим просве-
тител и духовен водач на Изтока по това време, Та-
гор е противник на национализма и милитаризма.
През 1921 г. той основава университета “Висва Бха-
рати” в Калкута и една от главните му идеи е съче-
таването на богатствата на източната и западната
културна традиция.
Популярността на Тагор на Запад несъмнено
се дължи на екзотичното звучене на идеите му,
поетичния изказ и високата му образованост. Са-
мият Тагор твърди, че дори и най-приказните му
истории са почерпени от реалния живот. Бих ис-
кал да перифразирам едно наблюдение на Йейтс,
чиято вярност просто няма как да не бъде усетена.
Житейският и творческият път на Тагор са тясно
свързани с индийската култура. Нейните традиции
се коренят в смътното, далечно минало, промените
в тях са неусетни, а краят им не се вижда. Разполо-
жеността им извън времето ги превръща в неотли-
чима част от живота. Така е с поезията и прозата
на Тагор, които се изливат с небивала естественост,
подобно на спокойна, пълноводна река. Без мно-
го бързеи, тя следва своето корито и ни води към
самите нас, към природата или към Бог. Тя неот-
менно води и към просветление, има най-вече сво-
ята истинност, не се завръща към предишни места
и най-голямата радост за един човек би било да я
следва, като променя това, което може, и приема
останалото. В този смисъл разказите на Тагор са
също завръщане към изначалното познание.
В продължение на тези доста абстрактни раз-
съждения можем да кажем и нещо специално за
кратката проза на Тагор. Дори най-поетичните и
естетизирани образи в нея са представени с мно-
го реализъм. Тагор говори за любовта, самотата,
смъртта, вярата, прошката, предопределеността,
илюзията, предразсъдъците и много други общо-
човешки въпроси. Засегнатите проблеми са пряко
свързани с времето, родината и народа на писате-
ля, но звучат актуално и в днешни дни.
Безспорна е връзката на много от творбите на
Тагор с европейския модернизъм от края на ХIХ
в. и началото на ХХ в., като някои от разказите са
близки по смисъл и изразност на изящните и тра-
гични притчи и поеми в проза от това време. Гласът
на писателя е спокоен и непосредствен, което пра-
ви героите му живи и запомнящи се. Тяхната меч-
тателност и благородство подхождат на индийска-
та съзерцателна природа. Те успяват да се извисят
над телесните и духовните страдания, да се докос-
нат до хармонията на разума и сърцето, а много от
тях, и най-вече децата, успяват да съхранят своята
невинност.
Самият Тагор трябва да се научи да преодолява
тежки и мъчителни мигове, когато в първите го-
дини на ХХ в. изгубва две от децата си, съпругата и
баща си. У героите на Тагор има по-скоро страх от
неизвестността, отколкото страх от смъртта, коя-
то е естествена част от човешкия път и своеобразно
негово продължение.
Подобни общи очертания на съдбата на героите
не ги прави предвидими, тъй като те въплъщават
богатия и разностранен опит на писателя, това ко-
ето той сам е преживял и видял. Хората обикнове-
но се обръщат към Тагор като към гурудев. Той е
почитан като свят човек, но както казва Йейтс, не-
говата святост “не е светостта на отшелническата
килия, лишенията и самонаказанието”, а по-скоро
тази на търсенето на съкровеното в човека и на ра-
достта от живота.
Николай Тодоров

Прочети цялата новина

Свързани новини: