Египет: нова “библейска чума”

Вкорени ли се в Египет традицията за насилствено сваляне на президентите, превърне ли се в постоянна форма на политическа дейност, единствената сигурна прогноза е, че го очакват смутни времена.

* * *

Политическата нестабилност в Египет, очевидна вече две години за страничния наблюдател, почива на сериозни икономически основи. Египет може да се похвали с добра раждаемост, способна да хвърли в бяла завист всяка европейска страна, принудена да гледа как нейният народ стремително старее. Но това, което биха посрещнали с възторг Германия или Русия, става истинско проклятие за Египет, за чиято икономика просто е непосилно да храни все повече гърла.

Наистина редица фактори помагаха на Египет да понася сравнително лесно наистина бързия прираст на населението. Примерно политическата стабилност - нещо рядко за региона. Благодарение на тази стабилност в страната идваха туристи; местните предприемачи, посъбрали пари, не бързаха да ги прехвърлят в западни банки, а създаваха нови работни места; чуждестранните инвеститори пък сериозно смятаха, че в Египет инвестициите им няма да изгорят в пламъка на някоя революция. Египтяните обаче не го проумяха - толкова по-зле за тях.

Бурното сваляне на Мубарак само по себе си подрони доста реномето на страната като спокоен пристан за местни и чуждестранни инвестиции. Но ситуацията след това - всяко значимо действие тутакси прерастваше в тежка политическа криза - също не може да радва никого.

От една страна, милионите египтяни, излезли на улиците и площадите, за да протестират срещу президента Морси, избран от тях самите преди година, имат формални основания за недоволство. Макар да не бяха очаровани от икономическата ситуация по времето на Мубарак, днес - две години по-късно, нещата са много по-зле.

През трите години преди свалянето на Мубарак (2008-2010) икономиката растеше средно с 5,6 на сто за година. И то при една от най-свирепите финансови кризи в световната икономика! През 2011-2012 г. средногодишният икономически растеж бе само 1,9 процента. От друга страна обаче - как да развиваш ефективно една икономика в смутни времена?

Почти тройното забавяне в темповете на икономическия растеж се дължеше на съвсем ясни причини. При постоянната нестабилност, зле контрастираща с предишните времена, туристите се страхуваха да идват в Египет, местните предприемачи, вместо да създават нови работни места, прехвърляха капитала в по-спокойни страни, а чуждите бизнесмени се врекоха да не тръгват повече за Египет с изгодни инвестиционни проекти.

Последиците не закъсняха. Отрицателното салдо в търговския баланс нараства от година на година. Към края на 2012 г. външният дълг стигна рекордните 38,8 млрд. долара; би могъл да нараства и занапред, ако се намерят желаещи да отпускат на Египет солидни заеми. Златновалутните резерви намаляха от 35 млрд. долара в края на 2010 г. на 16 милиарда долара през май 2013 г.

През 2012 г. дефицитът на правителствения бюджет - 10,8 на сто, постави нов рекорд в египетската икономика на 21-и век. Стопанството пострада твърде силно от сериозния спад в индустриалното производство през 2012 г. Нищо чудно, че безработицата се качи от 9 на сто през 2011 на 13 процента към края на 2012 г. И към милионите безработни, настоявали през 2011 г. Мубарак да бъде свален, се добавиха нови стотици хиляди отчаяни хора, несмогващи да изхранят децата си. Участието им в протестите направи още по-грандиозен мащаба на акциите срещу Морси.

Ако традицията за насилствено сваляне на президентите се вкорени ...

Свързани новини: