Задълбочено

Много често хора изчезват от погледа за дълго време. Не ги виждаш с години. Лета минават, идват нови. Между другото, такъв град като този от преди няколко дни отдавна не бях виждал. Сипеше се върху главите ни, а ние му се и надявахме. Да ни удари най–сетне по главите. Внезапната поява на един човек със светлосиня риза с навити ръкави по телевизията не би била чудна, стига човекът да не беше Симеон Сакскобургготски. Коментар направи той на актуалното българско неблагополучие. По-рано мислехме, че човекът, за когото говорим, не може да говори добре български и поради това не се вслушвахме известно време в коментарите му. Но някъде в пред-лятното нищо акустиката на думите, изречени от него, се увеличи неочаквано. Бяха го заснели в контражур и с черни очила. Ако Симеон Сакскобургготски проговори, бъди нащрек. Господин Сакскобургготски изплува от едно добре отгледано отсъствие и при появата му изненадващо осъзнахме, че сме били абстинентни. Чудо е наистина – не ти е липсвало, не ти е жадно било, а като те залее, пиеш ненаситно. Гладни носталгици се почувствахме, съгласете се, когато чухме критиката на Симеон. Не може да се каже, че това беше недобронамерена критика. Напротив, казаха се свестни думи за министър-председателя Орешарски. Похвалена беше експертността на премиер-министъра. Разбираем е журналистическият рефлекс да се потърси точно в този момент мнението на Сакскобургготски. Но дали някой е очаквал какво ще чуем

Прочети цялата новина

Свързани новини: