Левият интелектуалец – паразитният микроб на глобализацията

Започналата в OFFNews дискусия за държавността, внезапно доби друга насока след текста на Петър Волгин “Десният интелектуалец – амебата на българския преход“.

Краен и предизвикателен, текстът на Волгин веднага породи реакция.

Първият отговор бе от журналиста Калин Манолов със статията “Левите интелектуалци – комплексирани неудачници“.

Едновременно с него в редакцията дойде и текстът на Цветозар Вълков, който ви представяме сега.

Цветозар Вълков

Наскоро Петър Волгин определи десните интелектуалци като „амеби”. Така той постави всички, които не се съгласяват с лявата интелигенция под общ знаменател. Заклейми ги като хора с които не може да се спори, защото единственият им аргумент бил обидата.

Не се считам за „автентично” десен. Не се считам и за интелектуалец и не искам да съм такъв. Но честно казано, „интелектуалните” претенции на левите интелектуалци ми идват в повече. Поради това, реших да споделя наблюденията си над трите вида леви интелектуалци. Това са Крупните Магнати, Откровените Олигарси и Паразитните Микроби.

В повече ми идват и обидите на левите интелектуалци, показващи неприемане на аргументите на всяка „амеба” дръзнала да зададе въпроси към лявата идея. Въпроси свързани с повишаването на държавни разходи, които трябва да дойдат от данъкоплатците и да отидат за творчеството на левите интелектуалци, от третия вид. По тази причина ще обърна особено внимание именно на третия вид – паразитните микроби. С оглед на обективността, ще разсея и някои недоразумения и предразсъдъци разпространени в България, като отдам внимание и на първите два типа леви интелектуалци – крупните магнати и откровените олигарси.

Първият вид, левите милиардери, произлизат от средите на крупния бизнес, от групата на олигархичната лява интелигенция. Сами са изкарали парите си, но са решили да ги оползотворят за развиване на всякакви каузи. Това е групата, на така наречаните в САЩ, леви бизнесмени. Те са финансови гении и спекуланти като Джордж Сорос, които по същество наливат средства в най-разнообразни леви научно-политически проекти.

Поради спецификата на прехода в България, Сорос често е бъркан с десен магнат, но нека припомня, че само през 2004 г. той дари за кампанията на левият кандидат-президент, от Демократическата партия в САЩ, 23 милиона. След това, в кампанията на този, когото светът нарече социалист – Обама, се ограничи само с няколко милиона, но преди това е дарявал и пари за издигането му като сенатор. 


У нас левите бизнесмени по същество са близки до бившите комсомолци, (които Петър Волгин бърка с десни) и откровените руски олигарси, повечето от които са академици (като например Борис Березовски) или КГБ агенти, родово и кариерно произлизащи от средите на московската лява интелигенция (като Александър Лебедев например).


Връзката на олигарсите с левите магнати от американски тип е, че и те като тях наливат средства, в по същество политически проекти. Това са интелектуалци, които, макар да са забогатели в условия на свободен пазар, твърдо се обявяват против капитализма, което Сорос лично заяви за Дер Шпигел (Der Spigel) споделяйки, че е радетел за европейски тип социализъм в САЩ и „против пазарния фундаментализъм”, защото „пазарите не могат да са оставени на самотек и трябва да намерим нови парадигми”. Та, по този повод Сорос се ангажира да финансира INET- Институт за ново икономическо мислене.

Новото мислене е свързано с въвеждането на мерки от типа на плоския данък, водещи до желаното от левите интелектуалци окрупняване на държавните компании (като БЕХ), източвани от олигархичните партийно-политически обръчи, по руски образец. Тук се включва и изграждането на частни олигархични структури, като тези на небезизвестните Цветан Василев и Делян Пеевски.

Разликата между левите интелектуалци и нормалните хора с капитал от американски тип е, че вторите не се имат за интелигенция, а за живи хора с емоции, чужди на „висшия разум” с които е обладана лявата интелигенция. Десните хора с милиарди, като Уорън Бъфет например, защитават свободния пазар, като възможност човек да се реализира финансово, за да може да се занимава с филантропия, като по този начин изплати своя ”дълг” към обществото.

Именно това са десните хора. Уорън Бъфет заяви, че е справедливо милиардери като него да плащат повече, а не по-малко данъци от секретарките си и че той лично ще дари над 85% от богатството си за благотворителност. Така заедно с Бил Гейтс дадоха пример на над 90 мултимилиардера, които направиха подобни дарения на цялото си богатство, благоприятстващи развитието на обществото, благодарение на капитала натрупан в условия на свободен пазар.

Разликата между тези десни хора и левите интелектуалци е, че те даряват парите си за стриктно хуманитарни проекти, а не за мозъчни тръстове, проектиращи новите „парадигми” на социализма. Обратно, мерките предлагани от лявата „интелигенция” водят до нищо повече или по-малко от това, което Джордж Оруел описва като ”Теория и практика на олигархичния колективизъм”.


И тук стигаме до левите интелектуалци от най-долния ешалон – паразитните микроби, които защитават идеологическия фундамент на олигархичния колективизъм.


Подобно на човешкото тяло – пълно с тази миниатюрна форма на живот, обитаваща кожа, уста и храносмилателна система – съвременните общества са бъкани с такива дребни създания, които претендират да са висша форма на живот, надарена с повече интелект от обикновените хора. Тази лява форма на живот, по волята на висшия разум и талант с които разполага, намира за най-справедливо да вегетира на гърба на обществото, държавата и приходите, които тя акумулира от данъци.

Разбира се – за разлика от истинската интелигенция, която не се има за такава, независимо от това дали има десни или леви убеждения, като Джек Лондон например – най-омразното за паразитната лява интелигенция е потребителското общество и масовата културата. Ако хора, като Джек Лондон смятат за най-естествено да получават удовлетворение от своята работа, като достигат до широката аудитория посредством възможностите на свободния пазар и тиражираното изкуство, то лявата интелигенция намира широката публика за неграмотно, лумпенизирана маса. И понеже неграмотната маса не може да оцени висшия разум в творчеството на паразитната лява интелигенция, най-естественото за нея е да паразитира на държавна издръжка или в най-добрия случай да продава висшето си и безценно творчество на олигарси, които държат златните си палати отворени за висшата класа, надарена с висш разум, чужда на емоционалното в човека. 


Та, третият вид леви интелектуалци – паразитните микроби – са челният авангард в борбата на лявата интелигенция за постигане на олигархичния колективизъм. Това са идеолозите на новия социализъм, според който не е нормално да има йерархия постигната в условия на равна надпревара, но е естествено да има такава по правилата на висшия разум и генетично-наследствения талант.

Те ненавиждат всичко земно, което би могло да наложи контрол над безпределното изразходване на средства. Поради това го етикетират като дясно, дори когато предлага по-ниски и изгодни данъци за социума, защото видиш ли нямало да има пари за колективизма. Лявата интелигенцията създава негативен образ на всичко ново и непознато, защото то може да ограничи прекомерните бюджетни разходи, а и би могло да вдигне завесата и да покаже, че зад превзетия им интелектуализъм няма нищо.


За да не се случи това, те омерзяват личността на десни алтруисти като Рокфелер, който цял живот е закусвал попара и носил костюмите си до изтъркване, но е построил болници, училища, театри и изследователски лаборатории по цял свят. Ненавистта им идва от факта, че подобни алтруисти не дават пукната пара за абстрактното им бутиково изкуство, а напротив дори запазват (както е постъпил Рокфелер) старата мебелировка в новите си къщи.

Опетнени, само заради това, че са дръзнали да са богати и различни, те до днес са обект на ненавист. А фактът, че Рокфелер издига една от първите модерни болници в България след Освобождението – микробиологичната – е дълбоко потулен и отдавна забравен.

Характеристика на паразитните микроби е зависта и неблагодарността. Дали от завист или не, но и до днес лявата интелигенция в България не иска да оцени, че се е изучила, благодарение на омразни капиталисти като Евлоги и Христо Георгиеви, построили Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

Време е да помислим дали „амебите” описани от Петър Волгин – бившите комсомолци, новата олигархия – са леви или десни?

Според мен, те са леви интелектуалци и само претендират да са десни, за да прикриват олигархичния колективизъм, предлаган от паразитните микроби. Всички те в еднаква степен се стараят да поддържат статуквото, което им позволява да живеят на гърба на данъкоплатеца, вместо да изкарват парите си самостоятелно.

Статията "Левият интелектуалец – паразитният микроб на глобализацията" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: