Анатомия на политическите убийства

Незаменим роман е всяко от тях, ако не друго

Едва ли е възможно точно обяснение защо в океана от книжнина по темата „Да убиеш Кенеди” на Бил О’Райли и Мартин Дъгард се продава в 2 милиона тираж за броени месеци в Щатите.

Сигурното е, че те са налучкали това, което американците искат да прочетат, баланс между строгите факти и патоса: „Обрат, който ще промени Америка завинаги” (изд. „Книгопис”).

Биография на Кенеди, гледана откъм нейния финал. Двамата изрично посочват  откъде са взели отделните факти и как те могат да се проверят. Сервират собствени разкрития. Владеят предметността на разказа.

Случаят Кенеди е и в „Осем политически убийства, които промениха света” на Доминик Венер (изд. „Фама+”). Останалите 7 са: Пьотр Столипин, Франц Фердинанд, Распутин, югославският крал Александър, Троцки, Клаус фон Щауфенберг, Алдо Моро.

Авторът е френски публицист и крайнодесен политик, бил 18 месеца в затвор заради изява във второто си качество. Което обяснява подбора на случаите и реториката. И сервиране на версии като примерно българската следа в атентата срещу папата през 1981.

Което е сигнал, че не ни е изчистен съвсем образа пред човечеството.

Може би по-точно заглавие е „Убийства, които не промениха света”. Нима ако Гаврило Принцип не бе теглил куршума на Франц Фердинанд в Сараево през 1914 щеше да се размине Първата световна?

Персонифицирането на историята не е само следствие от митологичното ни мислене… Но пък какъв роман е всеки от тези случаи! Ничие въображение не може да се мери с живота.

От Книжен Ъгъл

Прочети цялата новина

Свързани новини: