Убийството и ходът на историята

11/15/10 22:35
(http://e-vestnik.bg/)

Убийството и ходът на историята

Политическите убийства са част от историята, откакто съществуват писмените извори. Книгата „Убит!“ (ИК “Сиела”) започва с убийството на Юлий Цезар през 44 г. пр. Хр., но би могла да започне с всяко едно от страховитите политически убийства, които петнят политическата история на Древния свят. Терминът политическо убийство вероятно е влязъл в обща употреба през ХII в. (вж. главата за Конрад Монфератски), но мотивите, амбициите и целите, които съпътстват този акт, съществуват още от времето, когато са организирани първите общества, и от първите лидери, които те излъчват.

Поради тази причина полето от възможности е смайващо голямо и затова сме подбрали само онези примери, които ни изглеждат най-интересни, необичайни и значими. Тук разглеждаме политическото убийство като предварително обмислено и политически мотивирано ликвидиране.

(Културните и основно неполитически фигури, като Джон Ленън, са изключени). Опитали сме се също така да разграничим политическите от поръчковите убийства – макар отликата да е тънка – и от екзекуциите на задържани политически фигури чрез псевдоюридически или друг вид действия. Ето защо тук няма да намерите разказ за английския крал Едуард II, хвърлен в затвора, и за предполагаемите му занимания с пагубния покер, нито за екзекуцията на последния руски цар от болшевиките, нито за смъртта в затвора на южноафриканския мъченик Стийв Бико – да споменем само тези три случая. Ала дори като изключим тези категории, потенциалният обхват остава твърде голям.

Убийствата неминуемо променят историята. Както ще покажат следващите текстове, те стават причина за падането на правителства, за срива на цели държави, за избухването на войни и за угнетяването на народи. Моралният статус на жертвите на убийства, разбира се, варира в твърде широк диапазон: как биха могли да бъдат сравнени хладнокръвният нацист и организатор на геноцид Райнхард Хайдрих и водачите на движението за граждански права като Мартин Лутър Кинг или Медгар Евърс? Понякога, след убийството на някоя изключително паметна личност, последната надежда за права и свободи, изглежда, сякаш се е изпарила. Въпреки това, както тази книга ще покаже, обществата са нещо гъвкаво и винаги се възстановяват и след най-трагичните загуби.

Не всички опити за убийство, разбира се, са успешни. Бенджамин Джоунс и Бенджамин Олкът от Харвардския университет наскоро публикуваха доклад (озаглавен “Улучил или неуцелил?”), който разглежда статистиката на убийствата. Авторите посочват, че от общо 298 опити за убийство, които те са описали между 1875 г. и 2004 г., само 59 завършват със смъртта на мишената. Нашият живот със сигурност щеше да се промени драматично, ако повечето от тези „на косъм“ пропуски наистина бяха успели.

Разбира се, обсъждането на това, какво би се случило, ако конкретен политик или владетел беше умрял, вместо да оцелее, е едно от любимите занимания на историците, които обичат да си задават въпроса: Какво щеше да стане, ако… Какво щеше да се случи, ако Хитлер беше напуснал Мюнхенската бирария 13 минути по-късно през 1939 г. или беше седнал няколко сантиметра по-наляво на съвещанието, свикано от него на 20 юли 1944 г.? И в двата случая той едва избягва смъртта от бомбен взрив.

Какво щеше да стане, ако Джон Ф. Кенеди, Ейбрахам Линкълн или Робърт Кенеди – или пък Юлий Цезар – бяха оживели? Как щеше да се развие историята, ако ерцхерцогът на Австрия Франц Фердинанд не беше загинал през 1914 г. – и понеже неговият кочияш предприема погрешен завой, какво би станало, ако той не бе сторил това? Щеше ли Първата световна война да бъде избегната или просто отложена? Това са въпроси, които, за съжаление, трябва да оставим за друга книга.

Убийствата все още стават доста често в нашия свят. (Учудващо е, че поръчаните от правителството убийства не се считат за незаконни в Съединените щати чак до времето, когато управлението на ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 11/15/10 22:35 http://e-vestnik.bg/10415/ubiystvoto-i-hodat-na-istoriyata/