Уж с грижа за потребителя подпомагат банковия произвол

„Благодарни  банкови клиенти пращат писмо  до „Позитано”, „Разчупваме банковите  окови”. Това можеха да са заглавията от последния месец. Месец, през който  многократно беше обявено, че управляващите  са се загрижили за нерадостните дни  на българските кредитополучатели.

Въпреки усилията, тази новина остана някак в страни от основния поток  на общественото внимание. Дали този път  медиите не уцелиха правилния  подход към проблема? Странно рязка  и необяснима е изведнъж покълналата  нужда от социална справедливост. Нещо е станало след като виждаме проблясъци на човечност в изкуственото око  на БСП, когато се заговори за проблемите на банковите длъжници. Или отново ни заблуждават?

Ако разгледаме събитията  в исторически контекст няма как  да не открием няколко смущаващи  момента. На първо място – покълналата  социална ангажираност на столетницата и нейните партньори от ДПС  идват някак в нищото. През последните години стана пълногласен хорът на неправителствени организации и независими професионалисти, които алармираха за айсберга на пътя на

българския банков „Титаник”

Макар в началото да бяха малко на брой, те успяха да артикулират ясно основния проблем във взаимоотношенията банка - длъжник. Той се заключава в забележителната неравнопоставеност на страните, доведена до абсурда – банките да бъдат приравнени на държавата и общините.

Преди края на кредитния балон, който у нас захрани основно  пазара на недвижими имоти, всички опити на тези хора и организации да привлекат обществено внимание върху дефектите на системата, бяха умишлено изолирани и маргинализирани. В случаите, когато им се обръщаше внимание, те бяха сочени като врагове на банковата система, социалния мир и прочее предизборни клишета.

С края на „лесните пари”  всички пазарни играчи се втурнаха да съхраняват банките от пълен крах. Стигна се до там, че „спасителни сделки” бяха засекретени, а един бивш финансов министър получи „строго мъмрене” за разгласяване на данни по въпроса. Отново никой не се интересуваше от фундаменталните дефекти, а се наблягаше на кризисния микромениджмънт: „да замажем нещата, пък после ще видим”. Така успешно един чисто финансов проблем стана проблем на реалната икономика за да се върне отново като бумеранг в банките и да ги удари с неподозирана сила.

Свидетели сме на поредния опит да се отговори на техните нужди, но този път под претекста на социална ангажираност. Тук  трябва да се отбележи, че сегашното ни законодателство  е изцяло подчинено на интересите на банковия сектор. Един по-задълбочен анализ би разкрил множество притеснителни детайли. Правната рамка на банковото дело изглежда писана от Асоциацията на търговските банки, а водещата роля на банките в обществото напомня много на отменения чл.1 от живковката конституция. Ако за последните години се е появила макар и минимална защита на кредитираните лица, то тя е по линия на приемане на задължителни норми от ЕС и винаги е срещала ожесточен отпор от местните „банкери”.

Какви са проблемите? Те могат  да бъдат разделени на няколко  основни групи.
На първо място  това е неравнопоставеността в рамките  на кредитното отношение. Тя има няколко  измерения.

Възприетата у нас  възможност за промяна на лихвения процент не е обвързана с обективен  критерий. Българските банки могат  да повишават лихвата по кредити  само с едно решение на управителния си орган. Така те могат да запазят  печалбите и да абсорбират загубите си изцяло за сметка на кредитираните  лица без каквато и да е санкция. И това е уредено със закон.

Друга привилегия е възможността да започнат събиране на вземанията си без съдебна санкция и „дължим  процес” само по извлечение от своите счетоводни книги. За огромно съжаление

тази робовладелска привилегия беше обявена за „конституционосъобразна”

със смехотворни мотиви от предишния състав на Конституционния съд. Тук следва да се посочи и закрепостяването на кредитираните лица посредством таксите за “предсрочно погасяване”. Чрез тях на ...

Свързани новини: