За повечето младежи стандартът на живот е по-важен от образованието

Повече от половината млади хора у нас поставят като приоритет стандарта си на живот пред образованието, а най-предпочитани от младите хора са професиите юрист, лекар и IT-специалист. Това сочат резултатите от национално представително проучване на НЦИОМ "Българската младеж 2013", оповестени във вторник.   Изненадващо през тази година сред предпочитаните от младите професии се нарежда и тази на преподавателя, което според агенцията е нетипично за годините на прехода. Според екипа, правил проучването увеличаването на престижа на професията на преподавателя е индикатор за положителна промяна в ценностната система на младите хора.   В същото време обаче над половината от участвалите в изследването (57%) дават приоритет на стандарта си на живот пред образованието си.   Това в по-голяма степен се отнася за мъжете, за хората на възраст от 25 до 35 години, за жителите на малките градове и селата, както и за младежите от етническите малцинства.   Стандартът на живот, а не образованието, е по-важен и за хората, които в момента са без работа, за невладеещите чужди езици и за младите хора, които вече имат деца. Това според НЦИОМ означава, че безработицата не е стимул за повишаване на квалификацията.   За други 43% е по-важно да получат възможно най-доброто образование. Това мнение се споделя предимно от жените, от хората на възраст между 15 и 25 години, студентите и на жителите на големите градове.   От интервюираните млади хора 46 на сто заявяват, че са плащали за частни уроци. Сравнителният анализ на резултатите от проведеното изследване на НЦИОМ през 2013 г. с данните от 2010 г. показва, че въпреки промените в образователната система, относителният дял на младите хора, които са плащали за частни уроци, се повишава макар и незначително (от 41% през 2010 година на 46% през 2013 година).   Липсата на работа и перспектива са основните мотиви за емиграция   При никакви обстоятелства не биха напуснали България 45 процента от анкетираните. По-често това е позицията на хората с висше образование (56% от тях), на хората на възраст между 30 и 35 години (56% от тях), на живеещите в София (52% от тях), на заетите в държавния сектор (58% от тях) и на семейните (53% от тях). Според агенцията може да се направи извод, че това са млади хора, които са устроили успешно живота си в страната.   Малко по-нисък дял – 43% от младежите, заявяват намерение временно да напуснат България. По-често това възнамеряват да направят най-младите на възраст между 15 и 18 години, жителите на селата, представителите на етническите малцинства, ниско образованите и безработните.   Намерение да останат да живеят в чужбина завинаги заявяват 12% от участвалите в изследването. По-често това са млади на възраст до 18 години, ниско образовани, безработни и необвързани.   Възнамеряващите временно или постоянно да напуснат България най-често посочват като причини ниския жизнен стандарт, безработицата и липсата на перспектива.   Мизерията и бедността са повод за емиграция на 48% от анкетираните. Тази причина за напускане на страната се посочва основно от високообразованите, хората на възраст между 25 и 35 години и живеещите извън столицата.   Високата безработица в страната се посочва като причина за емиграция от 35%, по-често тази причина посочват младежите на възраст между 19 и 25 години и жителите на малките градове и селата, представителите на етническите малцинства и ниско образованите.   Липсата на перспектива за младите хора в България е посочена от 13%, основно младежи между 15 и 18 години, жители на областните градове и висшисти.   Обучението е причина за заминаване зад граница за 12% от попитаните. Основно това са ученици и столичани. Заради липсата на законност и правов ред у нас биха напуснали страната 5% от анкетираните.   Повече забавления навън   Според изследването се увеличава делът на младите хора, които през свободното си време търсят развлечения извън дома си. С 8% за последните три години нараства делът на младите, които в свободното време излизат с приятели навън. Лек ръст отбелязва и ходенето на гости, на кино, на театър, на изложби и музеи.   Според изследването 45% от младежите излизат с приятели навън всеки ден, а други 32% правят това два три пъти седмично.   Едва 6% от участвалите в изследването млади българи твърдят, че почти не излизат навън с приятели. Това са предимно младежи от етническите малцинства, както и безработни млади хора. Семейните млади хора, както и имащите деца излизат между два и три пъти по-рядко с приятели в сравнение с младежите без семейни ангажименти.   От 2010 година до 2013 година делът на младите хора, които сърфират в Интернет се е увеличил от 55% на 66%.   Употребата на тютюневи изделия се е превърнала в навик за половината от младите хора между 15 и 35-годишна възраст. Мъжете по-често от жените попадат сред категорията на пушачите (54% към 46%). Относителният дял на пушачите нараства с увеличаването на възрастта.   Чалгата остава най-слушана музика, но феновете й намаляват   Поп-фолкът остава най-слушаната музика сред младежите, но за последните осем години делът на хората, които я слушат, е намалял с 13% (от 54% на 41%). Докато през 2005 година на второ място е била българската поп музика, слушана от 35% от младите хора, то днес на второ място е рок музиката, слушана от 25% от младежите. Рок-аудиторията за последните осем години набъбва с 5% и сега възлиза на една четвърт от младите хора между 15 и 35 години.   Намалява делът на младежите, които слушат българска народна музика – от 19% през 2005 година на 6% през 2013 година. Като цяло, прави впечатление обаче, тенденцията към разнообразяване на младежките музикални вкусове през последните години.

Прочети цялата новина

Свързани новини: