Започна битката за шистов газ в Европа

Две решения, взети миналата седмица - първото от Европейския парламент, а другото - от Конституционния съвет на Франция, застрашиха развиването на добива на шистов газ в Европа на такова равнище, каквото е това в Съединените щати.

От 2005 до 2012 година производството на природен газ в Съединените щати нарасна с 33 на сто, а това на петрол - с 28 на сто. Според Международната агенция за енергията до 2020 година производството на петрол в Северна Америка ще надхвърли това в Саудитска Арабия, което ще затвърди енергийната независимост на САЩ.

Според проучване на IHS Cambridge Energy Research Associates - CERA (Ай Ейч Ес Кеймбридж енерджи рисърч асошиейтс - КЕРА) развиването на добива на шистов газ е довело до създаването на 2,1 милиона работни места, в това число и в непряката икономика, до нарастване със 118 милиарда долара на вътрешния брутен продукт и на бюджетните приходи със 75 милиарда, като същевременно доходите на американското домакинство са нараснали с 1200 долара.

В Букурещ професор Уолтър Ръсел Мийд разказа в петък, че американският щат Северна Дакота, където е настъпила по-голямата част от развоя на добива на шистов газ, е станал дестинация на едно ново “преследване на злато”, където и обикновен работник без образование може да се надява, че ще намери добра работа със заплата между 80 000 и 100 000 долара на година.

Това енергийно изобилие, преоткрито от Америка, не остана скрито и за останалия свят; Китай, където се смята, че са най-големите залежи в света, наскоро започна добивни дейности. В Русия, която притежава най-важните находища на конвенционален газ и където монополът на Газпром обезкуражава проучванията за шистов газ, президентът Владимир Путин поиска оценка на ресурсите във връзка с бъдещ добив.

В Европа обаче нещата се случват по друг начин. Според досега направените проучвания европейските залежи на шистов газ са по-големи от американските, но въпреки това ни се казва, че развитие, което да възпроизведе на европейска почва това, което се случва в Съединените щати и Канада, е невъзможно. Има редица пречки, които стоят на пътя на благосъстоянието на европейците, от които само някои са обективни. Останалите са поставени от хора и най-вече от политици.

Сред обективните пречки, които бяха изброени, е липсата на индустрия и традиции за добив, сравними с американските, липсата на инфраструктура дори и сходна на американската, разликите в геоложката структура на газовите пластове, което би направило добива по-скъп и фактът, че Европа е, за разлика от Америка, гъсто населена и добивът ще се извършва в близост до населени селища, за разлика от Северна Америка, където се извършва в региони, които не са населени.

Една от най-сериозните изкуствени пречки, спомената от професор Мийд, са законовите разлики що се отнася до правото на собственост върху минералните ресурси. Ако в Америка то принадлежи на собственика на парцела, който така има пряк интерес от добива им, в Европа то принадлежи на държавата. Това е и един от мотивите, поради които в Европа враждебността на населението е много по-голяма срещу добива на шистов газ чрез хидравличен фракинг.

При отсъствие на конкретен собственик тази “колективна собственост” създава отпора на гражданите срещу “големите корпорации”, които “идват, за да ни вземат ресурсите” и пример за това са протестите срещу добива на злато в Рошия Монтана. Тези вдъхновители ...

Свързани новини: