Фен на метъла може да стане президент на Индонезия

Франс прес

С черна тениска на Металика и кожено яке губернаторът на Джакарта Джоко Видодо, известен като “Джокови”, революционизира индонезийския политически живот, по-привикнал към военните униформи. Това му донесе такава звездна популярност, че е смятан за фаворит за президентските избори през 2014 година.

“Слушам хеви метъл: Металика, Лед Цепелин, Напалм Дет, Мегадет, Назарет, Дийп Пърпъл, защото рокмузиката е моята страст”, заявява губернаторът на Джакарта, който на 52 години е запазил поведението на юноша и трудно се приспособява към протокола.

“Ето там искам да бъда”, казва той и сочи към тълпата зрители, залепени към подиума, където Металика забива с траш-метъл по време на неотдавнашен концерт в Джакарта.

Но охраната на губернатора на индонезийската столица ще му попречи да напусне сектора за ВВИП - гости (Много Много Важни Личности, запазен за почетни гости), за да се присъедини към 40-те хиляди фенове, развяващи дълги коси на тревата на стадиона в Джакарта.

Неизвестен допреди две години, “Джокови”, както го наричат индонезийците, става политик “по случайност” според собствените си думи.

Роден на 21 юни 1961 г. в беден квартал в Соло, в центъра на остров Ява, синът на беден дърводелец е типичен пример на човек, който се е издигнал сам. Преди да започне да помага на баща си да върти малкия си бизнес, младият Джоко понякога пропуска уроци в училище. Но талантливият ученик въпреки това е първи в класа.

Като плаща за обучението си чрез странична работа, той успява да завърши гимназия, а по-късно и университет, от който си тръгва с диплома по лесовъдство.

Динамичен, работлив и изобретателен, той следва стъпките на баща си и първо започва работа във фирма, произвеждаща дърводелски изделия за дома. По-късно поема контрола над нея и я извежда чак до Европа.

Неговата “история на успеха” бързо привлича интереса на Индинезийската партия за борба за демокрация, чийто председател, бившата президентка Мегавати Сукарнопутри, го подтиква да се хвърли в политиката.

През 2005 година печели кметския пост в родния си Соло - заспало градче с половин милион жители, на което вдъхва нечувана динамика. През 2010 година е преизбран без проблеми. След това през 2012 година Джокови се класира трети на съревнованието за кметове “Световна награда за кметове”, защото е успял “да промени град, обхванат от престъпността, в регионален център на артистичния и културен живот и туристическа дестинация”.

Тогава партията му вижда в него кандидата, за когото мечтае, за да спечели кметското място в Джакарта и го изпраща в столицата.

Джокови печели лесно местните избори през 2012 година, като революционизира и начина за правене на политика в Индонезия.

Нисичкият винаги усмихнат мъж, предпочитащ да носи традиционната си риза на червени карета вместо официален костюм, революционизира индонезийската политика.

Често наричан “човек от народа” от местната преса, той обича неочакваните посещения в бедните квартали на Джакарта, където го обсаждат хиляди бедни, които понякога го почитат като Бог.

“Той е различен от другите влиятелни личности, на които не им пука за обикновените хора”, обяснява ентусиазирано Ризки Видиасари, след като се е снимал с Джокови на концерта на Металика.

Самоук, Джокови не е произлязъл от дворец, нито от династиите, които заемат официалните служби. За разлика от множеството индонезийски политици, разтърсвани от скандали за корупция, той е смятан за честен човек, като в честността си стига дотам да върне китарата, която му предложи член на Металика.

Той с удоволствие разравя мравуняка на кафкианската индонезийска администрация. Така по време на прословутите му “блусукан” (инспекции), ...

Свързани новини: