След като имаме план за бежанска вълна, защо хората спят на пода?

"Можем ли ефективно да изпълняваме вече приетите планове за управление на кризи, например плана за посрещане на бежанска вълна, с какъвто България отдавна разполага? След като имаме план, защо бежанците спят на пода, нямат вода и ток в продължение на седмици?“, коментира президентът Росен Плевнелиев в понеделник при откриването на националната конференция "Националната сигурност: актуални въпроси, подходи, решения“. Той изтъкна, че освен разработването и приемането на планове за управление на кризи, страната ни трябва да изгражда и капацитет за тяхното изпълнение. Президентът постави въпроса за бежанската криза като пример за това доколко вземаните решения способстват за минимизиране на заплахите и рисковете и спомагат за ефективно управление на кризите. Имаме план, ако ако трябва изпълнителната власт да го адаптира и оттам нататък да се изпълнява, каза още държавният глава. Той призова също така за актуална оценка на предизвикателствата пред сигурността на България, с оглед на динамичните промени в съседни региони. Влиянието на "Арабска пролет” и произтичащите от нея промени в редица държави от Близкия Изток и Северна Африка са фактори, които налагат да бъде осмислена и адекватността на приетата от Народното събрание през февруари 2011 г. Стратегия за национална сигурност, посочи президентът. "Верен ли е изводът, направен в Стратегията, че рисковете и заплахите се посрещат извън територията на страната като част от съюзните усилия в рамките на НАТО и ЕС?”, попита Росен Плевнелиев. Доколко сегашната система за национална сигурност е готова да генерира своевременни, обективни и верни оценки на стратегическата среда за сигурност, които да се използват за взимане на адекватни решения от ръководството на държавата, също е сред въпросите които изискват отговор, отбеляза той. “Сигурността е сред значимите въпроси, по които партийно-политическите пристрастия трябва да отстъпят, за да се постигне широк обществен консенсус”, заяви Росен Плевнелиев при откриването на форума, провеждан по инициатива на Българската академия на науките и Софийския форум за сигурност. За да е устойчива в дългосрочен план, политиката на сигурност следва да е приета от всички политически партии и да не зависи от конюнктурните промени във властта, е позицията на държавния глава, който отново призова за връщане към постигнатия на заседание на КСНС през 2012 г. консенсус за насоките, в които трябва да продължи реформата в сектор "Сигурност“. Росен Плевнелиев отбеляза, че конфликтът в Сирия все още може да се превърне в регионален и ще продължава да оказва миграционен натиск, включително и към България. Освен въздействието на външните фактори държавният глава изтъкна и необходимостта от отчитане на вътрешната обстановка като фактор за стабилност. Борбата с престъпността и контрабандата, преодоляването на икономическата несигурност, отблъскваща чуждестранните инвестиции, както и демографския проблем са областите, които изискват повишеното внимание и действия от страна на институциите. Президентът отново подчерта, че България трябва да се стреми към енергийна независимост чрез диверсификация на източниците и доставчиците на енергия и увеличаване на енергийните запаси. “Изграждането на газови връзки със съседите ни, договарянето на доставки от различни източници, търсенето и разработването на местни находища на природен газ формират дългосрочната перспектива на страната за енергийна независимост”, отбеляза Росен Плевнелиев. Успех на политиките за сигурност може има само когато те се провеждат от силни институции, които работят в интерес на гражданите, а не в услуга на "силните на деня“, посочи Росен Плевнелиев. Като най-адекватна мярка срещу корупцията по високите етажи на властта, която се “подхранва” от непрозрачните промени в собствеността, неадекватно регулираните обществени и икономически отношения и пропуските в правораздаването, президентът отбеляза създаването на електронното управление и услуги за гражданите. Във форума взеха участие президентите на България Петър Стоянов (1997-2002 г.) и Желю Желев (1990-1997 г.), експерти по сигурността, представители на БАН. На конференцията е бил поканен и бившият президент Георги Първанов, но той е отказал участие.

Прочети цялата новина

Свързани новини: