Ще има ли Европейски съюз до 2040 г.?

Преди няколко дни стана известно, че Гърция ще бъде под надзор от Европейския съюз до 2040 г., според новото европейско законодателство, тъй като за да бъде осигурен фискален ход на страната, тя трябва да е под попечителство до усвояване на 75 на сто от взетите от нея заеми.

Така, 2040 година се очертава вече като новият краен срок за надзор над Гърция при положение, разбира се, че всичко върви по план.

Дотук добре. Гърция ще приеме, както “прие” кредитните споразумения, меморандумите и допуснатите заедно с тях грешки, но не бива да се забравя според същите тези кредитори, че страната излезе извън релси и бе доведена до още по-дълбока пропаст.

Дано тези планове за надзора до 2040 г. да са правилно разчертани от съвременните… Анщайновци на Европа. Те обаче не са се запитали за нещо основно, а именно, дали през 2040 г. ще има “обединена” Европа, както тя сега е известна, за да упражнява надзори.

Защото проучванията на европейското обществено мнение показват, че за последните две години доверието на гражданите от държавите членки към тази “обединена” Европа е рухнало.

Северните европейски страни не искат южните си събратя, защото вярват, че са им голямо бреме на гърба, а южните пък считат севера за бреме, защото са убедени, че са им увиснали на врата.

В същото време всички заедно в голямата си част са вече евроскептици. При това за първи път. Този факт се подценява от мнозина, макар че не би трябвало.

Нека си спомним, че във времена, изглеждащи направо райски в сравнение с днешните, френският народ, и не само той, бе отхвърлил “европейската конституция”.

Сега предстоят избори за европейски парламент след няколко месеца и на тях ще се види недоволството на гражданите от Европа, което няма да има прецедент.

Европа не може да продължава да върви нататък в сивата зона, тоест да бъде или да не бъде федерация, да има или да няма политически съюз, а единна валута. Ако тя иска да оцелее, Европа трябва да направи крачка напред. Защото е много трудно, дори съвсем невъзможно, народите от днешна Европа да приемат били чрез референдуми или чрез парламентарни ратификации една еволюция на стария континент в посока на пълната интеграция. Подобно нещо не може да стане без назначените мандарини от Брюксел.

Зад всичко това доминира въпросът за реалното икономическо състояние на страните членки. В същото време от момента, в който отклоненията станаха изключително големи и Германия избра да упражнява пълен хегемонизъм без да може да понесе последствията от него, разривът се очертава като единственият възможен път.

С други думи, това, което народите днес усещат, че може да се случи, в следващите години някои правителства ще бъдат принудени да го приемат и ще трябва да го приложат.

Така че ако плановиците на европейското бъдеще искат да стигнат до 2040 г. и да упражняват надзори, нека се погрижат незабавно да сменят курса. Защото “съюз” с толкова твърда и негъвкава обща валута в икономики, които не издържат и върху които се оказва външен политически натиск, няма да стигне далеч.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: