Неспособността на Реформаторския блок обрича България на барековизация

Управляващите се опитват да правят “популизъм с човешко лице” и дърпат килимчето под десните

Преди време за политиката на Ангела Меркел казаха, че представлява  уникална комбинация от популизъм, обвит в майчински  чувства. Не случайно редовият германец говори за своята нова-стара канцлерка, използвайки псевдонима „Mutti” (Мама). Какво представлява по същността си тази политика? За разлика от предходните шефове на Християн демократическия съюз (ХДС - CDU), които залагаха на идейно отграничаване от своите опоненти, Меркел има един далеч по-прагматичен подход. Тя копира. Копира всяка идея, която изглежда смислена, която има широка обществена подкрепа и която решава определен социален проблем. Това според нейните противници размива политическата физиономия на нейната партия, но успя да гарантира широка обществена подкрепа и преизбиране на бившата подчинена на комунистическия лидер Егон Кренц (б. р. - през 1989 г. Меркел за кратко е била заместник говорител на източногерманското правителство по време на промените). Очевидно е, че някой е запомнил думите на Дън Сяо Пинг: ”Няма значение какъв цвят има котката, стига тя да лови мишки”.

Очевидно е също, че някой в средите на сегашната  управляваща коалиция у нас следи  този модел и опитва да се учи в движение. Не искам да приписвам политическа адекватност на целия  парламентарен състав. Във всяка  от представените партии има  ядро, което знае какво се случва и периферия, която, за престоя си в Народното  събрание, опитва да разбере къде се намира. Но именно това ядро в днешната „тройна коалиция” започна да тества възможностите за „популизъм с човешко лице”. Дали водеща сила е ДПС, в която турският елемент  е за украса, а „П” то за благозвучие, или в основата са стратези от „Позитано”- това ще покаже историята. Факт е обаче, че в последните няколко месеца коалиционните партньори започнаха да абсорбират идеи за решаване на обществени проблеми, които имат потенциал да взривят  обществото. И които, ако бъдат  използвани правилно, могат да гарантират непредвидим изход от едни бъдещи избори.

През 2014 са изборите за Европейски парламент. Все по-усилено се говори, че може да бъдат съчетани с гласуване и за национален парламент. Подобни слухове биха оправдали и неочакваната гъвкавост на сегашните управляващи. Още с влизането си в Народното събрание те сътвориха няколко епохални гафа, които в друга държава  биха им стрували не само политическото настояще, но и политическото бъдеще в рамките на поне един нов политически цикъл. Това не стана. Някак успокоена от пълната неадекватност на своите опоненти, новата тройна коалиция започна едно стратегическо прегрупиране на „идейния фронт”.

Беше гласуван т. нар. „мораториум” за закупуване на земя от граждани на ЕС. Абстрахирайки се от абсолютната  юридическа несъстоятелност на това действие, можем убедено да твърдим, че този ход не беше лишен от логика в политически план. На първо място, БСП в очите на определена електорална  група, се позиционира като защитник на „народния интерес”. Друг е въпросът, че той някак странно съвпада  с интересите на нашенските латифундисти. Но както до момента сме се убедили, националистическите тежнения рядко  съжителстват с анализаторски способности. На второ място - ГЕРБ беше принуден да заиграе същото хоро под страх  да не бъде дамгосан от по летливата  част на своя електорат като „национален  предател”. На трето, немаловажно  място, БСП позволи на определени нейни  членове да се изявят като „несъгласни” и по този начин да легитимира бъдещите си възможности за още по-голяма политическа гъвкавост. До сега и  трите формирования – БСП, ДПС  и “Атака”, бяха в нещо като кръгова  отбрана. Сега вече започнаха да пълзят към стратегически височини.

По същата траектория се придвижи и законопроекта за ограничаване дейността на офшорните компании. ...

Свързани новини: