Голяма война назрява в африканския Юг

Мозамбик е на ръба на гражданска война. Всичко започна, след като в източноафриканската страна бяха открити находища на природен газ. Избухнаха сблъсъци между бунтовници и правителствени сили. Ситуацията се изостри, тъй като войски на режима превзеха седалището на Афонсу Длаками, лидера на опозиционната партия РЕНАМО.***

Въстаници и правителствени сили влязоха в сблъсъци тези дни в провинция Софала на 700 километра северно от столицата на Мозамбик Мапуту, където обстановката засега е спокойна. Обстановката се нажежи, след като армията превзе офиса на Афонсу Длаками, председателя на партия РЕНАМО. Той бе принуден да се скрие в планините.

Правителството обясни, че предприема твърди действия в отговор на нападение срещу армейски пост. После бунтовници атакуваха полицейски пост в град Маринга; имаше жертви сред мирното население. Прессекретарят на опозицията Фернанду Мазанга заяви, че превземането на щаба й “слага край на многопартийната демокрация” и означава, че Длаками, изгубил контрола върху движението, “не може да носи вина за станалото”.

“Партизаните действат несъгласувано и ще атакуват без заповед”, каза Мазанга, цитиран в португалския в. “Публико”. Училищата в зоната на конфликта са затворени, а местните хора живеят в страх, отбелязва изданието.

След като през 1975 г. се разпадна и последната колониална държава - Португалия, в Мозамбик започна гражданска война. Страната влизаше в съветската зона на интереси и СССР подкрепяше група местни националноосвободителни движения, образували през 1962 г. ФРЕЛИМО (Фронт за освобождение на Мозамбик). В течение на 16 години той води ожесточена война срещу Мозамбикската национална съпротива (РЕНАМО). През 1992 г. двете противоборстващи сили сключиха примирие. Съответно РЕНАМО стана политическа партия (и разполага днес с 50 места в парламента от общо 250), но без да разпусне бойното си крило.

“Станало вече партия, движението участваше в изборите и всеки път губеше все повече гласове. Днес партията на практика не контролира нито един град; на този фон нейният лидер Длаками, сътрудничил с расисткия южноафрикански режим, реши да изостри обстановката”, обясни за “Правда” професор Владимир Шубин от Института за Африка към Руската академия на науките.

През април т. г. бунтовниците извършиха ред нападения срещу полицейски участъци и железопътни обекти. На политическо равнище РЕНАМО предложи да бъдат преразпределени министерските портфейли в сферите на енергетиката, природните ресурси и силовия блок, да сложи свой човек начело на Националната избирателна комисия. Което не бе случайно - борбата за власт се изостри един месец преди местните и година преди общите за страната избори.

Мозамбик остава сред бедните държави на африканския континент - най-малко 54 на сто от жителите й оцеляват с по един долар на ден, продължителността на живота е 50 години, а 80 процента от трудоспособното население са неграмотни. Напоследък обаче страната демонстрира впечатляващи икономически постижения. Инвеститори активно финансират добива на природни изкопаеми.

Особено силно оживление ги обхвана, щом през 2011 г. в северните райони бяха открити нахподища на природен газ, които се очаква да изстрелят Мозамбик в десетката най-големи производители на суровината (според италианската фирма ЕНИ годишният доход ще надхвърля 10 милиарда долара). Разработват се и въглищни находища (страната е сред десетте най-големи производители в света), добиват се петрол, боксити, злато, желязна руда.

Миналата седмица консултантската “Бизнес монитър интернешънъл” заяви, че до 2020 г. БВП на Мозамбик ще достигне върхов растеж от 15 на сто, а дотогава ще нараства средно с по 7 до 9 процента. Същите данни посочва и МВФ - 7 на сто растеж през текущата година и 8,5 на сто през ...

Свързани новини: