Спорът между богатия и бедния

Русия, опитвайки се да не допусне евроинтеграцията на Украйна, през последните няколко месеца изпробва едва ли не всички средства за убеждаване, но нито морковът, нито тоягата успяха да променят "брюкселското" настроение на украиснките политици. В края на октомври се стигна до използване на последното оръжия, толково любимо на руските ръководители - газа. Между другото, този път украинските чиновници могат да се сърдят само на себе си - те просрочиха плащането за газа в толкова важен момент, че сега Газпром не толкова изпълнява политическата воля на Кремъл, колкото действа в пълно съответствие с логиката на бизнеса. Разпространена е тезата, че спрямо Украйна Газпром действа твърде строго. За тази гледна точка наистина има съществени основания - през 2009 година руският газов концерн принуди Нафтогаз Украйна да подпише заробващ договор за десет години, постоянно заплашвайки страната със съд и многомилиардни глоби за неполучаване на цялото договорено количество газ. Газовият монополист също така се опитва да пресече всички опити на Киев за получава газ не от Изток, а от Запад. И все пак, прави са и неколцината анализатори, които твърдят, че Газпром и Кремъл (което в конкретния случай е едно и също) изобщо не се стремят към открит сблъсък с Украйна. В крайна сметка никой не е принуждавал Русия да подписва Харковските споразумения, предвиждащи отстъпка от 100 долара за хиляда кубични метра газ. Като акт на добра воля може да се приеме и отстъпката за зареждане на газ в подземните хранилища през 2013 година, ноечаквано подарена от президента Владимир Путин. Няма нищо общо със строгостта и позицията на Газпром по отказа да се получат пълните договорени количества газ - да, руската компания заплаши Нафтогаз с глоби от осем милиарда долара, но не предприе никакви юридически действия в подкрепа на тази заплаха. И накрая, Газпром наистина прави опити да попречи на Украйна да договори внос на газ от Европа, но не твъде активно - т. е. има само едно доказателство (при това косвено), че Москва наистина се меси в газовите отношения на Киев със съседите му. Като цяло, спрямо Киев Москва действа на принципа "едната ръка дава, другата взема", поддържайки по този начин определено равновесие - само отстъпки без строга риторика биха били неправилни от политическа и икономическа гледна точка, а последователното втвърдяване на позицията на Газпром спрямо Украйна би довело страната до фалит, от който ще трябва да бъде спасявана, включително и с помощта на Русия. И все пак, когато става дума за евроинтеграцията на Украйна, руските чиновници считат за полезно да припомнят, откъде Киев получава толкова необходимия му енергиен ресурс. Пари няма, няма и да има На 29 откомври на съвещание за дълговете на руските предприятия по плащанията за газ към Газпром Алексей Милер неочаквано засегна украинската тема. Той съобщи, че дългове имат не само руските компании, но и Нафтогаз, която не е платила августовските доставки. Милер подчерта, че Газпром е имал специална договорка с украинската компания да плати задълженията си до 1 октомври, но вече е минал близо месец, а Газпром така и не е получил парите. Възмущението на Милер бе споделено и от премиера Дмитрий Медведев. Той каза, че ако Украйна не се издължи, ще се премине към авансови плащания. Сега Нафтогаз плаща за газа след доставката, но при просрочване (което се отчита на седмо число всеки месец) Газпром има право да поиска от Киев аванс. Така поне бе обявено през 2009 година, когато медиите очакваха, че плащанията ще бъдат просрочвани едва ли не всеки месец. Самият Газпром, който плаща на Нафтогаз за транзита на горивото си към Европа, редовно пише на украинския си партньор авансови чекове, при това не за месец, а за няколко тримесечия напред. Общо от 2012 година Газпром е платил на Киев аванс от над 5 милиарда долара, което трябва да стигне поне до края на януари 2015 година. Руската компания обаче не посочва защо през лятото бе решено авансовите плащания да бъдат спрени. Това изцяло отговаря на бизнес логиката на Газпром - монополистът се опитва по всички начини да намали зависимостта си от Украйна, развивайки износа през Беларус и по "Северен поток" и строейки "Южен поток". Нафтогаз би могла да използва авансовите плащания от Газпром и за да плаща горивото, купувано от Русия. Украиснката държавна компания няма други надеждни източници на доходи – по политически причини украинското население плаща за газа по-ниска цена от цената, на която Нафтогаз купува "синьото говриво" от Русия; електроцентралите и доставчиците на топла вода за населението са натрупали огромни дългове към Нафтогаз, а в условията на рецесия държавата просто няма пари, за да компенсира загубите на компанията. Всичко това през есента на 2013 година доведе до доста странна ситуация - вместо Нафтогаз в подземните хранилища започнаха да зареждат синьо гориво компаниите на местния бизнесмен Дмитро Фирташ, които получиха картбланш да работят с Газпром, заобикаляйки Нафтофгаз. Същият този Фирташ успя да изтръгне от руския концерн вече споменатата отстъпка за горивото, а от украинското правителство - възможност да продава газа на промишлените предприятия без всякаква държавна намеса. Това реши проблема с натрупването на газ в подземните газови хранилища в краткосрочна перспектива, но лиши Нафтогаз от един от малкото й останали печеливши бизнеси - от промишлеността тя получаваше поне някакви "живи" пари. За да помогне на Нафтогаз, украинското правителство задължи електроцентралите да плащат задърженията си за газ. Те отговориха, че не могат да дадат пари, докато самото правителство не им преведе сумите, обещани от бюрократите за това, че компаниите доставят на потребителите електроенергия на цени под пазарните. Оказа се, че правителството няма "живи" пари и тогава бюрократите измислеха следната схема: да дадат на компаниите в сектора на комуналните услуги специални полици с падеж през идните пет години и да ги задължат да погасяват дълговете си за газ точно с тези полици. В резултат Нафтогаз получи "хартийки", от които парите ще дойдат някога си по-късно, а засега компанията остава сама с трудното си финансово положение. На практика в момента Нафтогаз е компания, близо до фалита или вече във фалит, задържана на повърхността единствено за сметка на държавата. За отдавна необходимата реформа на компаниите за комунални услуги, след която населението най-накрая ще трябва да плаща за газа по пазарни цени, в скоро време не може да се говори - при рецесия в икономиката такава реформа би означавала крах на всички надежди за скорошно възстановяване. Освен това никой не е отменял политическия цикъл - непопулярните реформи в Украйна не могат да бъдат направени вече трето десетилетие. За Газпром не би било голям проблем да оформи фактическия фалит на Нафтогаз - достатъчно е да си спомним 8-милиардния дълг за 2012 година. Вестник "Ведомости" изчисли, че с отчитане на неполучените количества за 2013 година задлъжнялостта може да скочи до 20 милиарда, а това вече е заплаха не само за Нафтогаз, но и за целия бюджет на Украйна. Изискването на парите от Киев обаче ще застраши доставките на руски газ за Европа, така че Газпром по-скоро ще изчака и няма няма да премине към радикални действия, докато не бъде построен "Южен поток". Ако това предположение се окаже вярно, то поредният газов спор в публичното пространство трябва да бъде възприет като едно от напомнянията, че Нафтогаз трябва да си знае мярката и да не отказва плащанията поне за вече получения газ. Най-вероятно тези изявления няма да бъдат последвани от "газова война", още повече, че Украйна вече обеща през идните дни да се договори с Газпром за задълженията си за август.

Прочети цялата новина

Свързани новини: