Как ни следи Големият брат

В Германия се спори за подслушвания телефон на канцлера; междувременно руските потребители на интернет се тревожат дали ще могат да опазят своите данни. Експерти обясниха пред Дойче веле разликите в електронното подслушване в Русия и на Запад.

* * *

Скандалът с мобилния телефон на канцлера Ангела Меркел, подслушван от американски тайни служби, предизвика широк отзвук и не само във федералната република - последва вълна от публикации в редица медии из Европа. Щом Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ може да подслушва телефоните на политици от подобно равнище, какво остава за обикновените абонати и интернет потребители? Да получиш достъп до личните им данни не е никак трудно. Разбра се впрочем, че различните тайни служби използват различни подходи, за да получават данни от този род. Дойче веле помоли експерти да коментират различните технологии за електронно събиране на информация в Русия и на Запад.

Електронни обиски

Във връзка с оперативно-издирвателната си дейност и руските, и западните спецслужби могат да получат достъп до личните данни на интернет потребител или телефонен абонат само с разрешение на съда. “Също като при обиск в апартамент”, дава пример Сергей Никитин, водещ специалист по компютърна криминалистика в компанията Group-IB, която разследва кибернетични престъпления. Технически погледнато обаче, руската Федерална служба за сигурност (ФСС) и американската АНС например използват различни методи, забелязват експерти.

За да получат достъп до личните данни на потребител, западните тайни служби изпращат до телекомуникационния оператор съответната съдебна заповед. Щом получи документа, операторът е длъжен самостоятелно да изпрати исканата информация на правоохранителните органи, разказва Андрей Солдатов, главен редактор на сайта Agentura.ru, описващ дейността на спецслужбите.

Схемата, прилагана в Русия, действа по друг начин. Законът задължава всяка фирма оператор да инсталира на своите сървъри специален софтуер на СОРМ (руско съкращение от “Система за оперативно-издирвателни действия”, б. р.), осигуряващ на ФСС достъп до личните данни на абонатите. Тайните служби обаче свалят информацията, без да знаят телекомуникационните компании, посочва Солдатов. Служителят от ФСС просто изпраща команда чрез пулта за управление на СОРМ, свързан със системите на оператора. “В крайна сметка никой не вижда заповедта за достъп до информацията освен офицера от ФСС и неговото началство”, обяснява редакторът на Agentura.ru.

Самите телекомуникационни компании нямат нищо против тази схема, добавя Солдатов. В противен случай те биха получили достъп до секретна информация и законът за държавната тайна би наложил ограничения на техните служители, дори забрана за излизане в чужбина.

Контрол или самоконтрол?

В електронния шпионаж, извършван от руски и от западни тайни служби, се откроява и друго съществено несходство. За разлика от западните страни в Русия липсва какъвто и да било обществен или парламентарен контрол върху работата им, изтъква Андрей Солдатов. “В Русия се е развила затворена система за вземане на решения, а външната експертиза не съществува дори като понятие. Смята се, че щом става дума за дейността на тайните служби, най-добри експерти са самите хора от тайните служби”, казва той.

Поставянето им под обществен контрол би предполагало граждани да получат достъп до секретна информация, тъй че самите власти нямат интерес това да стане, смята Солдатов. В държавите от ЕС например съществуват парламентарни комисии по сигурността, чиито членове имат допуск до държавни тайни, напомня той. Те редовно провеждат съвещания при закрити врати, за да обсъдят финансирането на специалните служби. До момента липсата на обществен или парламентарен контрол върху дейността на тайните служби явно не е тревожела много руските потребители ...

Свързани новини: