През следващите няколко дни времето ще бъде малко по-динамично, но все така значително по-топло от обичайното за ноември.

Днес окупаторите на аудитория 321 от Великотърновския университет добавиха и списък с академични искания към това за оставка на правителството на Пламен Орещшарски и нови избори. Публикуваме ги без съкращения:

Запитвания и искания 321

Настоящата позиция на студентите от 321 аудитория съдържа въпроси и предложения относно управлението, автономията и приоритетите на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.
I. ВЪПРОСИ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО И АНТИКРИЗИСНАТА ПРОГРАМА НА РЪКОВОДСТВОТО НА В Т У
1. Финансирането на ВТУ е в пряка зависимост от броя на приетите студенти. Тази учебна година има провал на кандидатстудентската кампания. Направен ли е необходимият анализ? Кой и как носи отговорност за това?
2. Академическият съвет на ВТУ неколкократно е приемал антикризисни програми и мерки. Какви са резултатите от тях? След като беше отменено 20%-то намаление на допълнителното заплащане за ръководни длъжности във ВТУ, това означава ли, че е преодоляна бюджетната и финансова криза в Университета?
3. Защо нашият университет не използва възможността студенти на граждански договори да изпълняват административни дейности, каквато практика има в някои университети? Това е ресурс за намаляване на административните разходи на ВТУ.
4. Как останалите водещи висши училища у нас успяват да поддържат по-високо заплащане на преподавателите в условията на същата криза и как това се отразява на качеството на обучението във ВТУ? Защо асистент във ВТУ започва работа със заплата по-ниска от тази на начален учител?
5. Какъв е резултатът до момента от сключените договори с университети в азиатски държави? Оправдават ли се направените разходи за тези далечни пътувания?
6. Защо студентите на ВТУ са задължени да имат банкови сметки за получаване на стипендии от ВТУ в една единствена банка, а не могат да избират банката според предлаганите от нея условия? Този факт навежда на мисълта за корупционна практика?
7. Как ръководството на ВТУ оценява методите на администриране на официалната фейсбук страница на ВУЗ-а, където със символите му се рекламират дискотеки? Кой поддържа страницата? Кой получава приходите от тази реклама?
8. Как Ректорът с правомощията, които му дава неговата висока академична позиция, отстоява принципите на академизма, които предполагат прозрачност при вземане на решенията, зачитане на професионализма в името на качеството на обучението и науката?
II. ВЪПРОСИ, КАСАЕЩИ АВТОНОМИЯТА НА ВТУ
Във връзка със спазване на принципа на автономия на ВТУ е важно политически ангажирани лица да не могат да заемат ръководни длъжности в органите на академичната институция и студентското самоуправление.
1. Колко души имат партийна принадлежност в ръководството на ВТУ и кои са те? Морално ли е да са в ръководството на ВУЗ-а?
2. С пари от университета ли се правят екскурзиите до Шипка на Трети март, в които се извозват и партийни активисти на ВМРО? Ако е така, то това рязко рефлектира върху автономията на ВТУ.
3. Как ще коментирате платното, опънато до входа на Ректората? Дори и ВМОРО да е историческа организация, то това значи ли, че може да бъде окачено такова и на Българската комунистическа партия?
4. Има ли проблем със студентските права на председателя на Студентския съвет Недялко Стоянов? Има ли партийна принадлежност и участвал ли е в листи за народен представител? Ако има такива, то настояваме за незабавното прекратяване на правомощията му и неговото оттегляне от Съвета на настоятелите на ВТУ. Ние не можем да приемем човек с неизяснени студентски права или политическо минало да представлява автономната студентската общност.
5. Искаме редовен и подробен отчет на дейността на Студентски съвет, който да е достъпен и в онлайн вариант.
6. Как оценявате работата на омбудсмана на ВТУ? Свързан ли е с бившата ДС? Ако да, то морално ли е да заема този пост?
III. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРИОРИТЕТИТЕ НА ВТУ, ПРЯКО СВЪРЗАНИ С КАЧЕСТВОТО НА ОБУЧЕНИЕ
1. Съвременно образование може да се осъществява в съвременен тип база. За тази цел е необходимо:

а. Приоритетно обновяване на учебните зали – оборудване с бели дъски и проектори. В Ректората съвременно оборудваните зали се броят на пръсти, а вече в училищата рядко могат да бъдат видени черни дъски.
б. Ангажираност на Университета по отношение на използване на възможностите на електронното обучение. Всички съвременни университети използват платформи за такова.
в. Ангажираност на Университета за осигуряване на консумативи за текущата учебна дейност, като разпечатване на тестове, онагледяване на учебния процес и пр.
г. Ангажираност на Университета в осъвременяване на Университетска библиотека и на всички библиотеки на територията му, което предполага:
- приоритетно отделяне на финансови средства за закупуване на книги, които да осигуряват съвременното обучение но специалностите, развивани в Университета
- изработване на единен електронен каталог на всички библиотеки и центрове. (Липсата на такъв каталог прави търсенето на дадена книга изключително трудоемко, а понякога и неуспешно, въпреки че книгата може да я има някъде на територията на ВТУ.)
2. Необходимо е възстановяване на академичната дискусия между ръководство, преподаватели, студенти. Спускането на решения отгоре да се замени с вземане на решения въз основа на задълбочена дискусия по въпросите от общ интерес.
3. Необходимо е осигуряване на съвременно електронно обслужване на студентите, което предполага:
• своевременното им информиране по електронен път за актуални събития.
• осъвременяване на електронната система на университета, така че студентите да могат по електронен път да избират избираемите и факултативните дисциплини от учебните планове.
4. Необходимо е да се осигури безжичен интернет на територията на всички корпуси. Недопустимо е в сградите на Университета студентите да нямат достъп до интернет, в това число и за целите на учебния процес.
5. Да се организира широк спектър от кръжоци и клубове по интереси.
6. Фиксирани семестриални такси, непроменени от първия до последния курс на обучението за всеки випуск. Настъпилите промени да касаят само приема на нови студенти.

The post Окупаторите на ВТУ добавиха и академични искания към това за оставка на правителството appeared first on Noresharski.com.

Смисълът на образованието е и в условията, в които ще се реализират студентите, за да останат в България, едва ли това им е все едно. Става дума за селекционни механизми, които действат в обществото, за това дали в един момент завършилите няма да бъдат назначавани на работа от незавършилите и недоучилите, коментира по БТВ Боряна Димитрова от Алфа Рисърч.

 „Ще ти кажа как за мен изглежда той”- пее живото Барби, както наричат певицата, в най-новия си проект „Нямам забележка”.

„За жалост обаче съвършените мъже съществуват само в текстовете на песните”
споделя с присъщото си чувство за хумор Емануела.

Както феновете на попфолка знаят, звездата на „Ара мюзик” винаги е била изключителен хамелеон спрямо визията във видеоклиповете си, а и не само. В „Нямам...

Продължава

Бившият министър на държавната администрация в правителството на НДСВ Николай Василев и украинският посланик са станали жертва на обири в жилищата си в кв. "Бояна" миналия понеделник. Крадците са задигнали ценни бижута и часовници.

Автор: Йордан Матеев

„Не пресичайте река, ако е дълбока средно четири фута [1.22 м.]„, съветва философът Насим Талеб в своята популярна книга „Черният лебед“ (да не се бърка с психологическия трилър със същото име, където Натали Портман играе балерина). Според Талеб, за да прекосим реката трябва да знаем колко фута е най-дълбокото място. Защото какво значение има за нас средната стойност при положение, че на места дълбочината стига два метра и може да се удавим. „Най-лошият случай има много повече, или по-важни, последствия, отколкото средната прогноза, особено, ако лошият сценарий е крайно неприемлив.“, обобщава той.

В бюджета за 2014 г. правителството прогнозира 1.8% икономически ръст. Очевидно според него това е най-вероятният сценарий. Някои анализатори смятат, че този ръст е надценен, но не това е най-важното. Да, този ръст е постижим, но… много малко вероятен.

Сериозните икономисти знаят и признават, че икономическият ръст не може да се прогнозира. Точни прогнози се правят само като ориентир, винаги са свързани с много условности и обикновено не се сбъдват. Спомнете си постоянните актуализации, които дори могъщи институции като МВФ, Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската комисия и Световната банка правят на своите прогнози. Икономиката се прогнозира трудно, много по-трудно например от времето. Един синоптик може да погледне навън и да каже какво е времето в момента, а знае и какво е било вчера, съответно може да базира прогнозата си за утре на сигурни данни. Докато икономистите не могат да кажат дори какво става в момента, а понякога са нужни години, за да разберат какво се е случило в миналото. Например авторитетният Комитет за датиране на бизнес циклите към Националното бюро за икономически изследвания, включващ известни икономисти от най-реномираните университети в САЩ, се произнесе кога е започнало икономическото възстановяване от рецесията в САЩ една година и три месеца след като то беше започнало.

Точно заради тази несигурност много иституции, като ЕЦБ, а през последните години и БНБ, започнаха да представят прогнозите си под формата на ветрило – с различни вероятности растежът да бъде в определени рамки. Например в последните си публикувани прогнози от юли 2013 г. БНБ прогнозира, че икономическият ръст през второто тримесечие на 2014 г. ще бъде приблизително от 2.2% до 3.2% с вероятност 20% (вижте графиката). Съответно 40% е вероятността ръстът да бъде между 1.6 и 3.8% и 60% е вероятността да бъде между 1 и 4.7%.

Забележете, че накрая остават 20% вероятност ръстът да бъде извън диапазона от 0% до 5.7%. Следователно около 10% е верятността икономиката да спадне. И ключовият въпрос е какво става тогава с бюджета. Отговорът е неприятен и се съдържа, макар и без детайли, в доклада на финансовия министър Петър Чобанов към бюджета:
„В средносрочен план най-същественият риск за бюджета продължава да бъде евентуално значително отклонение от очакванията за растеж на икономиката. Това автоматично ще рефлектира върху бюджетните приходи, както и в посока нарастване на социалните разходи и разходите при безработица. Чувствителността на бюджетните приходи към икономическия цикъл е относително висока, което означава, че загубите за бюджета от едно съществено забавяне или свиване на икономиката биха били значителни. От друга страна, чувствителността на бюджетните разходи спрямо цикличната позиция на икономиката е ниска, така че при подобрен сценарий те до голяма степен ще запазят нивото си.“

Какво означава това? Ами нещо като десетина процента вероятност бюджетът така да се срине, че да заплаши цялата финансова система. А тази вероятност може би всъщност е значително по-голяма от 10%. Защото далеч от сигурно е доброто бъдеще на европейската и световната икономики, от което до голяма степен зависи и състоянието на българската икономика. А не трябва да си прочут анализатор, за да знаеш, че социалното напрежение в България, политическата нестабилност, предстоящите през май 2014 г. избори, икономическата стагнация, недоверието към институциите и десетките секторни кризи са огромен риск за икономиката и финансовата система.

Да, добре е, че в бюджета са заложени буфери. Първият е правилото 5% от планираните разходи да се харчат само при условие, че изпълнението на бюджета върви добри. Вторият буфер са заложените 500 млн. лв. за регионални инвестиции, отново зависещи от изпълнението на бюджета (отделен риск е ограмната вероятност парите да се разпределят корупционно при силен политически натиск). Но достатъчни ли ще са тези буфери, ако икономиката изпадне в рецесия като се свие например с 1-2% през 2014 г.? Докладът на финансовият министър не дава отговор на този въпрос. А той е особено важен през 2014 г. в контекста на настъпващи падежи на държавни дългове за 3 млрд. лв. и дефицит от 1.4 млрд. лв., които правителството планира да финансира с нови заеми за 4.4 млрд. лв. Как ли ще реагират финансовите пазари при евентуален лош икономически сценарий и нужда от допълнителни правителствени заеми.

Финансовият министър Петър Чобанов каза публично, че бюджетът е напрегнат, с други думи, заложени са оптимистични приходи. Е, питам, какво ще стане при една рецесия – с приходите, с разходите, с дефицита, с дълга, с финансовата система?

Познавам Петър Чобанов от около осем години и нямам никакви съмнения, че той е много добър макроикономист и бюджетен експерт. Но нека припомня, че Димитър Костов, финансов министър в правителството на Жан Виденов, също беше и продължава да бъде (от доста години той е подуправител на БНБ) много добър финансов експерт, което обаче, деликатно казано, не помогна на България да избегне икономическата и финансова катастрофа от 1996-1997 г. Припомням също, че Петър Чобанов е едва на 28-о място в класацията на Forbes на най-влиятелните българи, съответно решенията му са функция от желанията на твърде много по-влиятелни от него хора, доста от които или не са достатъчно добри експерти, за да оценят рисковете, или просто не им пука, че има риск да предизвикат поредната национална кастрофа. Ако се върнем на Талеб, макар реката да изглежда относително безопасна, на места тя е твърде дълбока, а има и риск да придойде и да ни удави всички.

Може ли икономиката да реализира 1.8% ръст и правителството да изпълни бюджета? Да, може. Но посочения, също непренебрежимо вероятен, лош сценарий ми изглежда „крайно неприемлив“ (по Талеб).

Какво тогава трябва да се направи? Необходими са сериозни и добре обмислени структурни реформи, които да намалят рисковете от икономическа и финансова катастрофа и да подобрят бизнес средата. Това обаче може да направи само правителство, което се ползва с доверието на българското общество. Правителството на Пламен Орешарски и сегашният парламент нямат доверието на преобладаващата част българските граждани. Не емоцията и не политическите пристрастия, а здравият разум казва, че за да се възстанови доверието България има спешна нужда от нови парламентарни избори и ново правителство. И опитът за запазване на статуквото на всяка цена е престъпление спрямо българския народ.

The post Колко дълбока е реката за кабинета Орешарски и за България? appeared first on Noresharski.com.

Най-популярното пернишко семейство на годината - семейство Искра и Филип Златанови пазаруваха вчера заедно по магазините, улови папарак на "За Перник". Искра Златанова и синчето й Филип разговаряха с хора, като майката се усмихваше широко и демонстрираше добро настроение.

Хотел на ул. Самуил се е превърнал в убежище и свърталище на нелегални емигранти. Нелегалните емигранти трябва да бъдат репатрирани, те нямат бежански статут, обясни общинският съветник.

Тази седмица Брюксел ще обяви нови правила за хармонизиране на стандартите и икономии, свързани с тоалетните, пише в. "Фигаро".

За постигнати високи успехи през 2013 г. армията си раздаде бонуси в размер на 13.6 млн. лв., пише "Труд" по информация от Министерството на отбраната.

Шокът от изненадваща оставка на един от топ кадрите на ДПС Христо Бисеров премина като мълния през политическия елит и породи ред въпроси за мотивите му, които могат да бъдат различни, четем във в. "Преса". Един от тях можело да е Бисеров да е влязъл в нерагламентирани финансови схеми, гадае изданието.

Очакваме ви на пресконференция утре, 5 ноември, в 10.30 часа, в Съюза на българските автомобилисти в столицата, пл. „Позитано” №3

Важно! Noresharski.com не е автор на този списък, но подкрепя инициативата за показване на хората, които са активни лица на случваната подмяна на ценности и осъществяващи активна кампания срещу протестиращите граждани.
Самите автори на текста от сайта „Българска демокрация“ обновяват постоянно списъка, което ние също ще правим своевременно 

Автор: bulgariandemocracy2014.com*

От самото начало на протестите, които изригнаха с назначението на Делян Пеевски на 14.06.2013г., беше пусната в ход координирана кампания за подмяна и делегитимация. Заданието е да бъдат подменени, изкривени, смазани, съсипани и отстранени не само протестиращите, но и тяхните искания и цели, които биха прекъснали току-що започналото окончателно завземане на държавата от така нареченото задкулисие. Същото задкулисие, което има марионетно правителство, марионетни партии, марионетен парламент, марионетен главен прокурор, марионетни медии и марионетни будни граждани, които да поведат активното мероприятие.

Тъй като тяхната роля за ситуацията в България и задълбочаващата се диктатура е изключително сериозна и вредна, ще изредим основните гаулайтери-комисари (поради национал-социалистическия характер на управлението). В този списък пропускаме за момента депутатите и министрите с изключение на един, университетски преподаватели и други, като вероятно те ще са обект на следващи публикации.

По азбучен ред:

Александър Симов - представя се за ляв журналист (редактор в официоза на БСП – Дума – бел.NO), автор на голям брой текстове с невярно и манипулативно съдържание.

Ангел Джамбазки - заместник председател на ВМРО, член на СОС от листите на ГЕРБ и ВМРО, участник в ксенофобски акции, както и в опити за нарушаване на гражданския мир, приближен до нацистки групировки. От 14-ти юни насам е активен участник в акциите на Николай Бареков.

Ангел Зафиров - зет на Андрей Райчев. Освен bgtatko, Зафиров е и движещата сила зад сайта foo.bg, създаден с единствената цел да разпространява невярна и манипулативна информация за участниците в юнските протести.

Ангел Славчев -  кандидат за депутат от „Българска лява коалиция“ в 2009 г. и на местните избори в 2011 г. и член до 2012г., национален координатор на младежкия клуб на движение “Русофили”, участва във фондация „Бузлуджа“, организатор на контрамитинги срещу демонтирането на ПСА в София. Известен и като “Че”, Славчев беше едно от лицата на т.нар. февруарски протести, а впоследствие официализира заплащането си, като стана водещ на предаване по ТВ7.

Андрей Вълчев - приближен до Сергей Станишев активист на БСП и участник в опита за погром над Софийския Университет.

Андрей Райчев - тъст на Ангел Зафиров, освен това милионер и социолог, активно работещ за запазване на властта в ръцете на бившата Държавна сигурност и избуялата от нея олигархия, от която е част и той самият. Собственик на огромни голф игрища.

Ани Алашка - ПР на БСК и Божидар Данев. Участва в групата “София без блокади”, инициирана от БСП.

Бел. Набива се на очи, че едни и същи хора са станали уж случайно “лица” на февруарските протести, а впоследствие се афишират като случайни граждани в защита на правителството на Орешарски, като се оказаха и приближени или членове на БСП. Съучастието им в нападението над СУ на 27.10.2013г. също е сигнал, че всяко едно от действията е част от по-широк план, организиран от едно и също място.

Бисер Миланов - известен като Петното, осъждан за тежки криминални престъпления, приближен до Антон Милтенов-Клюна, бивш шеф на наркоразпространението в русенския регион, лидер на гражданско сдружение “Свобода”, организира погроми и провокациите в протестите и един е от гражданите, допускани до министър председателя Орешарски и до вътрешния министър Йовчев.

Богомил Бонев - бивш министър на вътрешните работи, впоследствие активен участник в роенето на СДС и десницата. Участва в групата “София без блокади”, инициирана от БСП.

Борис Цветков - депутат от БСП, професионален активист на партията и водач на опита за погром над Софийския Университет в съучастие с представители на нацистки организации, футболни агитки и осъждани за тежки криминални деяния. (Още за участието на Борис Цветков – тук)

Борислав Цеков - миналият през НДСВ и Новото време Цеков е известен единствено със законовата поправка, която криминализира притежанието на еднократната доза наркотик за лична употреба. Членува в управителните органи на различни неправителствени организации, като в последно време финансирането им води към “Позитано” 20 и БСП.

Велислава Дърева - дългогодишен журналист с леви убеждения, който подходи изключително непрофесионално и си позволи да напише манипулатвини и неверни статии в полза на запазване на установилото се престъпно статукво.

Вени Марковски – служител или член на управителните органи на различни НПО. Приближен до БСП и кумец на Сергей Станишев. Активен противник на промяната на текущото статукво.

Весислава Танчева - приближена до Алексей Петров. Собственик и автор в сайта afera.bg, чрез който разпространява изключително невярна и клеветническа информация.

Владимир Танев - агент “Спасов” от 6-ти отдел на ДС е бивш журналист и бивш съдружник на Васил Божков – Черепа във фирмата “МНД”. Участва в групата “София без блокади”, инициирана от БСП.

Елена Кодинова - бивш колумнист и журналист, който понастоящем обслужва интересите на статуквото чрез Тошо Тошев.

Елена Маразова - дъщеря на кандидата на БСП за президент Иван Маразов. Участва в групата “София без блокади”, инициирана от БСП.

Емил Кошлуков - бивш политик, служител на ТВ7, КТБ, Николай Бареков и Цветан Василев. Журналистиката, която прави е непрофесионална, но пък в полза на работодателите му.

Иван Бакалов - журналист, собственик на e-vestnik, който изненадващо за мнозина стана един от органите на про-правителствената пропаганда.

Калина Андролова - бивш колумнист и журналист, приближена до Любен Дилов, известна най-вече с расистката си статия-манифест “За циганите и д-р Менгеле”. Национал-социалистка, участник в манипулациите в полза на олигархичното статукво и руската доминация в България.

Калин Кирилов – приближен до БСП, служител в общинско предприятие Стопанисване и управление на общинската собственост в Перник. Организатор на контрапротеста срещу преподавателите и студентите на Деня на Будителите.

Катя Христова - известна като Вождесата. Ръководител на червените пенсионери и общински съветник от БСП в Перник. Организатор на контрапротеста срещу преподавателите и студентите на Деня на Будителите.

Кеворк Кеворкян - агент Димитър от ДС. Обслужва интересите на олигархията и на организираната престъпност, приближен до Робърт Максуел, Огнян Дойнов, Христо Христов и Любен Гоцев.

Кольо Колев - още един социолог, част от кръговете около БСП. Изключително активен в манипулативното изкривяване на истината, включително за обществените процеси и настроения към юнските протети.

Ленко Петканин - активист на младежкото БСП, близък до Кирил Добрев. Участник в опита за погром над Софийския Университет в съучастие с представители на нацистки организации, футболни агитки и осъждани за тежки криминални деяния.

Любка Качакова - бивш заместник министър в пратилеството на НДСВ и ДПС. Участва в групата “София без блокади”, инициирана от БСП. (Любка Качакова се свърза с нас, за да опровергае информацията, че е уволнена заради корупция – бел.NO)

Любомир Кольовски – бивш журналист, отговорен секретар на разпуснатата през 1999 г. политическа партия “Гражданска инициатива”, която дублира името на автентичната организация Гражданска инициатива създадена от дисидента Собаджиев. Участва в групата “София без блокади”, инициирана от БСП.

Любослава Русева - бивш колумнист и журналист, който понастоящем обслужва интересите на статуквото чрез Тошо Тошев.

Мария Пиргова – политолог, приближена до Жан Виденов и Христо Ковачки, съветник на Георги Първанов. В момента част от близкия кръг на Ахмед Доган. Майка на Достена Лаврен. Манипулира под прикритието на експертността.

Мирослава Кортенска - преподавател и изкуствовед. Участва като “гражданин” в манипулация и подмяна на фактите около протестите, както и това, което ги провокира. Съдена е за клевета.

Михаил Михайлов – известен като Шамара. Съдружник на осъдения за трафик на хора Иван Главчев – Ванко 1. Бивш член на ГЕРБ, понастоящем един от водачите на т.нар. контрапротест, организиран от БСП и финансиран от олигархията.

Николай Бареков - телевизионен водещ, известен с непрофесионалното и неетичното си поведение, най-често в полза на управляващи и сенчести бизнесмени. Кумец на Бойко Борисов, близък до Делян Пеевски и Цветан Василев, от лятото насам Бареков подготвя влизането си в политиката с антиевропейска платформа, подкрепяна от ВМРО и други ксенофобски организации. В момента организира скъпо струващо турне с неясно финансиране, както и фалшификат на “Града на истината”, станал известен като “Град на лъжата”.

Николай Михайлов - психиатър, който не успява да намери своето място в ДСБ. Поради тази причина активно участва в разрушаването на десницата. Представя се за политически анализатор.

Николай Николаев – представя се за студент, всъщност е общински съветник от БСП в Перник. Организатор на контрапротеста срещу преподавателите и студентите на Деня на Будителите.

Нина Гергова - гражданката Гергова е също един от най-активните участници във февруарските протести. Впоследствие се оказа приближена до БСП и правителството, един от най-активните противници на блокадите в София и участник в опита за погром над Софийския университет. Допускана е в качеството ѝ на “гражданин” до премиера Орешарски.

Нора Стоичкова - представящата се за журналистка Стоичкова е активен про-правителствен пропагандатор, с доходи с нясен източник.

Петър Волгин - представя се за ляв журналист, ръководи изключително манипулативно предаване в разрез със Закона за защита от дискриминация и всякакъв професионализъм и морал, проводник на чужди интереси, включително на Владимир Путин, и всичко това в ефира на обществена медия, финансирана от бюджета (БНР – бел.NO).

Петър Кичашки - приближен до Борислав Цветков, създаде и поддържа с неясно финансиране проправителствения сайт hashtag-bg.com, чрез който се разпространява невярна и манипулативна информация.

Петьо Блъсков - заедно с агент Бор баща на профанизацията на медиите в България. Участва активно в политическата и обществената подмяна, включително на протестите.

Радослав Каратанчев - работи в Агенцията за чуждестранна помощ. Приближен на Жорж Ганчев, като такъв е заместник-председател на Български Бизнес Блок и съветник в Народното събрание. Впоследствие приближен до Бойко Борисов и като такъв е в борда на директорите на дружеството с държавно участие “Академика 2000″. След като Борисов не го назначава за директор на Български спортен тотализатор, Каратанчев организира кампания срещу него. Понастоящем един от водачите на т.нар. контрапротест, организиран от БСП и финансиран от олигархията.

Радослав Петров - бивш кандидат за кмет на Батановци от БСП, понастоящем работи в Двореца на културата в Перник. Организатор на контрапротеста срещу преподавателите и студентите на Деня на Будителите.

Румен Петков - бивш министър на вътрешните работи, дългогодишен депутат от БСП, приближен до Андрей Луканов и Богдан Николов, както и до много фигури от криминалния контингент като братя Галеви.

Станислав Недков – Стъки - MMA боец, съпруг на Юлиана Дончева, приближен до фигури от криминалния контингент, лидер на ГОРД на Слави Бинев за Велико Търново, организатор на силовите акции и бригади на Николай Бареков. Осъждан за рекет.

Тошо Тошев - считан за бащата на политическата манипулация и съсипването на политици. Към момента собственик на вестник Преса. Активен манипулатор и проводник на сенчести интереси. Агент Бор от 6-то управление на ДС.

Явор Гечев - приближен до Сергей Станишев. Майка му е част от обръча от фирми около БСП и ДПС. Посредством помощта на футболни агитка, заплахи, натиск, изнудване и манипулация на изборните резултати Гечев е избран и преизбран за председател на същото младежко БСП. По същия начин става депутат и заместник-министър.

Явор Дачков - бивш телевизионен водещ, към настоящия момент представлява интересите на Алексей Петров в различни издания и инициативи. Представлява и Моника Йосифова-Станишева, от чието име се разпорежда в БГНЕС. По време на протест пред БНР заплашва, че би застрелял участниците с пушка.

Не може да не се отбележи, че почти всички изброени са обединени от зависимостите си – принадлежност към комунистическия репресивен апарат, криминално минало, корупционни или политически обвързаности, както и от изповядването на крайни идеологии като фашизъм, национал-социализъм, сталинистки комунизъм. Текущите им активности водят към бившата Държавна Сигурност, БСП, ДПС, Цветан Василев и Делян Пеевски.

*Текстът е публикуван първо в сайта „Българската демокрация“

The post Комисарите на подмяната appeared first on Noresharski.com.

Анонимен сайт „Българска демокрация” (bulgariandemocracy2014.com) пусна списък с 45 души, които били основните „гаулайтери-комисари” с „изключително сериозна и вредна роля” за ситуацията в България и  „задълбочаващата се диктатура” (виж тук).

Списъкът е публикуван и в сайта “Норешарски”, който е като официален орган на протестиращите (виж тук). А Ивет Добромирова, бивша пиарка на служебния кабинет, която често говори от името на протестиращите, написа във Фейсбук, че е “съгласна и със списъка, и с начина”, тоест с анонимността на съставителите (виж тук).

Списъкът на „врагове на народа” е събрал в едно хора с най-различни професии и възгледи, някои от които противоположни. Обединени са обаче поради това, че всеки от тях някъде, по някакъв начин е изказвал критични оценки за протестите, протестиращите и окупацията на университета.

В един кюп са вкарани д-р Николай Михайлов и Мишо Шамара, журналисти като Любослава Русева и червеният деятел Румен Петков.

Пишещият тези редове, редакторът на e-vestnik, също е в кюпа, заедно с любимия ми Петьо Блъсков, който ме съди за 50 хил. лв. за публикация (виж тук). За мен е чест да съм в този елитен списък с врагове на народа. И съм особено поласкан от оценката, че съм застанал на страната на „проправителствената пропаганда” „изненадващо за мнозина”.

Този списък не се различава от скандалните списъци на евреи в българската политика, медии и т. н., които разпространяват атакаджии и др. подобни. Анонимните му автори са изпуснали мнозина други, но са обещали да ни зарадват с продължение на списъка.

Като израз на същата политическа екзалтация друг автор, този път не анонимен, пише в блога си с драматичното заглавие „Помнете”:

„Помнете лицата и имената на тези, които днес воюват с всички средства срещу нас – политици, журналисти, ректори, държавни служители, марионетките им. Помнете поведението им, помнете ролите им. Помнете всичко! Всеки детайл!

…Те са паразити, които трябва да бъдат игнорирани и изолирани от обществения живот. …Важно е да не забравяме, че те са враг.”

Авторът е Йовко Ламбрев с блога yovko.net – 39-годишен технократ, който се упражнява в съчинения. И вероятно с последното си есе може да получи популярност. Неговото излияние, което се разпространява из Фейсбук, е напълно съзвучно със списъка в анонимния сайт.

Нормален човек би помислил тези писания за някакви психиатрични отклонения. Те бликат тук и там из Фейсбук, форуми (виж тук). Това е екзалтация, типична за хунвейбините навремето, за талибаните, за всякакви политически екстремисти. Някои ги смятат за съзнателна провокация, което е нов израз на избуяващите теории на конспирацията.

В основата на този нагон за търсенето на врага има и идеолози, например Калин Янакиев - теолог, който развива някаква концепция за изначалното и грозно зло, което се бори с красивите протестиращи, воини на доброто. Скоро може да се очакват и книги с детски приказки по темата.

Какво друго може да се очаква? Пълна изолация и капсулиране на тези политически запалянковци и още по-голяма истерия от тяхна страна.