Защо Полша не приема европейските цели за чиста енергия

в. Ню Йорк таймс

Наричат я най-голямата дупка в земята на Полша. Въгледобивната мина тук е дълга над осем мили и половина (1 миля е около 1,6 км), широка е почти две мили и е дълбока на някои места колкото три футболни игрища. От нея се добиват достатъчно въглища за захранването на най-голямата в Европа топлоелектроцентрала, чиито комини се издигат в далечината.

“Цялото население на света може да се побере в тази дупка,” посочи администраторът на мината Томаш Тарновски, изричайки с гордост хипербола, докато развежда група репортери и преминават край издигаща се купчина от кафяви въглища някъде по средата на мината.

Полша е най-големият въглищен колос на Европа. Над 88% от енергията й идва от въглища. Белхатов е един от най-големите й източници на въглища и най-големият източник на въглеводородни емисии в Европа.

Този месец ще се проведе конференция на ООН за климатичните промени в Полша, но според много природозащитници страната е най-неподходящият избор, който човек може да си представи. И докато ЕС очерта амбициозни цели в областта на чистата енергия, които трябва да намалят парниковите газове, свързани с глобалното затопляне, Полша оказва съпротива.

В ЕС Полша бе изключително активна в опитите си да блокира по-агресивните разпоредби за ограничаване на климатичните промени, за разлика от Германия например, която заложи енергийното си бъдеще на възобновяемите енергийни източници като слънцето и вятъра.

Полша се опита също така да отклони предложенията, насочени срещу хидравличното разбиване или фракинга - начин за добив на природен газ, който е възприеман като опасен за околната среда в голяма част от Европа, с забелязващото се изключение на Великобритания.

У дома полските официални лица не демонстрират особено желание да приключат с увлечението си по въглищата, като казват, че страната им не може да си позволи да премине бързо към алтернативни източници на енергия. Сякаш в подкрепа на това въгледобивната промишленост насрочи собствена среща на върха, посветена на климата, във Варшава този месец, едновременно с конференцията на ООН.

Всичко това се случва, въпреки че полските граждани протестираха в Краков срещу лошото качество на въздуха. Попитан какво е мнението му за климатичните промени министърът на околната среда Марчин Королец посочи в интервю: “Не съм скептичен към климатичните промени; Скептичен съм към европейските начини за решаване на въпроса”. Той отбеляза, че страната му бележи напредък в намаляването на въглеродните емисии, но Европа избързва много по въпроса.

Въглищната стратегия на Полша има последици както за поляците, така и за Европа. Шест от 10-те европейски града с най-висока концентрация на прахови частици са в Полша, включително Краков, който е класиран на трето място от всички градове, точно след българските градове Перник и Пловдив, според европейските данни. Веществото във вид на частици се състои от въздушни капчици и газови частици, които идват от заводските комини и от колите или от изгаряне на дърва и въглища за отопление по домовете, като това може да доведе до най-различни здравословни проблеми. Макар големи градове като Краков и Забже да нямат равнище на замърсяване като в Пекин, техните нива според здравните експерти надхвърлят безопасните.

Десноцентристкото правителство обаче, което дойде на власт през 2007 година, не е променило енергийния си курс. Премиерът Доналд Туск посочи през септември, че въглищата са основата на полската икономика. Основната опозиционна партия “Право и справедливост” е още по-консервативна. Тя е ръководена от Ярослав Качински, който заяви, че въглеродният диоксид не оказва влияние върху климата ...

Свързани новини: