11/11/13 22:32
(http://e-vestnik.bg/)

„Рицарите на празната чаша” - за ценителите на добрия хумор

„Рицарите на празната чаша”, издателство “Труд”

Хуморът е общо взето дефицитен в българската култура, особено добрият хумор, който не е нито назидателен, нито дидактичен (това по принцип са претенции на сатирата), а по-скоро добродушно самоироничен и породен от дистанцирано вглеждане в парадоксите на собственото битие. Когато се появи такъв текст, той обикновено лесно си намира и предани читатели. Изглежда такава ще бъде и съдбата на повестта (или краткия роман) „Рицарите на празната чаша” от Костадин Костадинов, който от миналия месец е на пазара. Авторът описва живота в крайграничното село Църнокучево с неговите колоритни обитатели, техните нрави, житейски заблуди и инерции, с безпътния им и тъжен, но заедно с това будещ несдържана веселост начин на живот. В разказа има всичко, което да направи една история увлекателна - има малки и по-големи душевно-битови драми, ловни истории с мечка, убийство, любов, коварство, безутешно пиянство и всичко това сръчно е заплетено в динамично развиваща се фабула. Крайграничното село, някъде на западната граница на България, всъщност е метафора на граничото време, в което живеем, с неговите ценностни колизии, надежди и илюзии. Поради което разказът е в някакъв смисъл универсален за станалото и ставащото в България през последните две десетилетия. Костадинов е сладкодумен разказвач с изострен усет за детайла, за парадокса и за комичното в характерите и ситуациите. Вкусът му към фините и дори „филигранни” сравнения на моменти придава една подчертана плътност на текста, но въпреки това книгата се чете леко и с удоволствие. Като дух и настроение хуморът на Костадинов напомня за „Клошмерл” на Габриел Шевалие, а също и за „Приключенията на Иван Чонкин”. Със сигурност смехът в книгата е също толкова изобилен и заразителен. Не я пропускайте.

Случаят Църнокучево

В Църнокучево пиянството беше основният вид религия, а пръцоката – най-важната християнска ценност, съответно алкохолиците – най-често срещаният вид поклонници. Тук не просто трезвеността, а дори моментната трезвост изглеждаше като кон в асансьор. Нея църнокучевци никога не прощаваха и не биха простили. Където и да отидеше, единственият въздържател и сред мъжете, и сред жените – Тонче Затворенио цикъл, бивш военен от контраразузнаването, сега офицер от запаса, председател и единствен член на местната задруга на пчеларите, бивш отечественофронтовски деятел и настоящ представител на неправителствения сектор, виден селски теоретик, изглеждаше като “вдовец у оро” – обект на всеобщи подигравки и подмятания. Изглеждаше странно, никой не го харесваше, включително жените на пияниците. Макар потърпевши, ако имаха възможност, пак биха си избрали “некой, кой пие”. Все пак всяка жена иска мъж, не мухльо. И не за друго, а защото на въздържателите не можеше да се има доверие.Виж Тонче ?и ще ти стане ясно. Всъщност обществеността смяташе, че въздържанието е невъзможно по принцип. Дори екоактивистите, които чрез Брато методично и търпеливо изследваха възможността да се преживее без вода и храна, така и не разбраха, че са направили своето откритие – без ракия не можеше. Тук 53 не пиеха само онези, които бяха с единия крак в гроба. Но дори те, отказали се от всичко, пиеха няколко глътки дневно като израз на последна надежда. А тя никога не е напразна. Мире например, след като прекара три инфаркта, се закрепи именно с ракия. Сега казанът му пушеше денонощно, а той самият твърдеше, че е жив единствено заради “пиеньето”.
– Бог да те пази! – отвръщаше ...

Публикувана на 11/11/13 22:32 http://e-vestnik.bg/19161/azheyi/
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване