Ако Ирландия не е данъчно убежище, то какво е тогава?

Трудно би било да се преувеличи важността на репутацията при международното данъчно облагане. Трансграничното данъчно планиране включва крайно мистериозни и технически правила, които само умни експерти могат да разберат. Мнението на обикновените хора обаче също е от значение.

Само че ако, както става във Великобритания, широката общественост долавя, че корпорациите злоупотребяват с данъчните правила, то тогава може да се наложи демократично избраните правителства да спрат да поощряват мултинационалните компании и да започнат да упражняват строг контрол върху тях. Главните изпълнителнителни директори на корпорации се страхуват да отчетат пред Уолстрийт по-ниска печалба след облагане с данъци. Те обаче се страхуват още повече да не би името на тяхната компания да се появи в статия на “Уолстрийт джърнъл”, намекваща, че те не плащат каквото им се полага.

Никоя юрисдикция, освен вероятно Бермудите, не залага повече на глава от населението в международната данъчна игра, отколкото Ирландия. Отново репутацията заема централно място. Бордовете и изпълнителните директори на корпорациите не искат престижните им марки да бъдат опетнени по асоциация. Те не могат да имат регионални централи в юрисдикция, която - честно или не - се слави с не особено прозрачни бизнес сделки. Етикетът данъчно убежище съдържа в себе си слънчеви плажове и сенчест бизнес. Той трябва и да избягва да си навлича гнева на гражданите на ЕС, които искат Ирландия да спре да използва ниските данъчни ставки и да не краде повече работни места и инвестиции от техните страни.

Ирландия има 12,5% корпоративен данък. Това само по себе си е изгодно. Ако една американска корпорация построи завод в Ирландия и той изкара 10 милиона долара печалба, то тя ще плаща 1,25 милиона долара ирландски данък вместо 3,5 милиона долара, колкото би плащала, ако изгради завод в Индиана, където федералната ставка е 35%. Това обаче е само началото на данъчните ползи, достъпни за установяване в Ирландия.

Либералните американски правила за трансферните цени позволяват на ирландския завод да отчита прекомерни печалби, които със сигурност щяха да се облагат в САЩ. Да предположим, че в примера ирландският завод отчита около 30 милиона долара печалба в Ирландия. Той плаща 3,75 милиона долара ирландски данък, но в същото време, тъй като прехвърля 20 милиона долара печалба от САЩ в Ирландия, заводът намалява американските си данъци със 7 милиона долара. Така че изборът дали фабриката да бъде разположена в Индиана или Ирландия е избор между това да се платят 3,5 милиона долара американски данък или нетен данък от отрицателните 3,25 милиона долара (т.е. 3,75 милиона долара ирландски данък минус 7 милиона долара по-нисък американски данък). Всъщност финансовото министерство на САЩ субсидира инвестициите в Ирландия.

Почакайте - има и още. Мултинационалните компании вече не са доволни от корпоративната ставка от 12,5% в Ирландия. Те могат да увеличат данъчните си ползи, като прехвърлят печалбите извън Ирландия към юрисдикции с нулева ставка като Бермудите. Тази маневра привлече силно вниманието при изслушване в Сената по-рано тази година. И така Ирландия, страхувайки се за репутацията си пред мултинационалните корпорации и ЕС, реши да ограничи тази облага.

Ирландските политици, бизнес лидери и вестници са ревностни защитници на корпоративния данъчен режим в страната. И всеки намек, че мислите Ирландия за данъчно убежище, ще предизвика буря от протести. Те изтъкват, че Ирландия не отговаря на определението за данъчно убежище на ОИСР. Ами, това е нисък стандарт, ако изобщо е имало някакъв. И те обичат да казват, че Ирландия не е данъчно убежище, защото там не са регистрирани фиктивни компании, а е място за реални инвестиции и реални бизнес цели. Това е вярно. Според мен обаче това прави тяхната данъчна щедрост още по-нахална, тъй като вместо просто да намаляват американските данъци, те намаляват ...

Свързани новини: