Русия се опитва да попречи на сближаването на Украйна със Запада

Ройтерс

Когато руският външен министър Евгений Примаков се опитваше да предупреди бившия съветски сателит Полша да не се присъединява към водения от САЩ военен съюз НАТО през 90-те години, той съчета черния хумор с прикрита заплаха.

“Знаем, че не можем да ви спрем да се присъедините към НАТО. А вие знаете, че ние знаем, че не можем да ви спрем от присъединяване към НАТО. Само не очаквайте това да ни радва”, казал Примаков на бившия полски външен министър Бронислав Геремек.

При опитите на Москва да разубеди бившата съветска република Украйна да подписва обхватно споразумение за търговия и сътрудничество с ЕС този месец, хуморът е по-малко, но пък заплашителност не липсва.

“Допускам, че страната ми ще направи така, че това да излезе много скъпо”, каза Сергей Караганов, ръководител на руския мозъчен тръст Съвет за външна политика и политика на отбраната и бивш съветник на президента Владимир Путин.

Повече от две десетилетия след разпадането на Съветския съюз, Русия продължава да изпитва фантомни болки от ампутираните си крайници. Заболява я всеки път, когато някоя бивша съветска република прави крачка към интеграция със Запада.

Най-голямата болка идва от Украйна, страна с 46 милиона души население и икономика от 330 милиарда долара, която гласува да стане независима от Москва през 1991 г., но която мнозина руснаци възприемат като люлката на собствената им нация.

Путин съумя да попречи на Украйна и Грузия да тръгнат по пътя към членство в НАТО през 2008 г., когато противопоставянето на Германия и Франция в съчетание с отрицателните нагласи на украинската общественост осуетиха стремежа на президента Джордж У. Буш да разшири алианса до югозападните граници на Москва.

По онова време западните преговарящи казаха, че дипломатическото схващане е било, че Русия няма да възрази ако тези страни изградят по-тесни граждански икономически връзки с ЕС. Наежеността на Москва от времето на Студената война обаче пак се появи сега, когато Украйна, Грузия и Молдова се готвят да сключат споразумения за асоцииране с 28-членния блок на срещата на върха на Източното партньорство в литовската столица Вилнюс на 28 и 29 ноември.

“За жалост в Русия това се приема само в геополитически смисъл, като опит на ЕС да покаже геополитически мускули”, каза Караганов.

Кремъл използва търговски санкции и заплашва да прекъсне енергийните доставки в опит да окаже натиск върху страните, които възприема като част от своята “близка чужбина”, да се присъединят към воден от Русия евразийски митнически съюз вместо да се отварят за единния пазар на ЕС. Ако използваме думите на Макиавели, Путин изглежда смята, че е по-добре да се страхуват от него, отколкото да го обичат.

Географски изолираната в Южен Кавказ Армения се огъна под натиска и през септември се съгласи да влезе в съюза, който създадоха през 2010 г. Русия, Беларус и Казахстан.

На други места обаче “меката сила” на европейската икономическа и политическа привлекателност е на път да надвие твърдите руски тактики като спирането на вноса на молдовско вино и украински шоколад и заплахата отново да спре доставките на газ за Киев през зимата.

Високопоставени представители на ЕС очакват Москва да приложи на дело поне някои от заплахите си, поне за известно време, ако, както се очертава, украинският президент Виктор Янукович подпише споразумението във Вилнюс.

Това може да принуди европейците да осигурят спешни газови доставки и евентуално стендбай финансиране от Международния валутен фонд, макар и Янукович до момента да отхвърля условията за получаване на заем от МВФ.

След като руският монополист “Газпром” два пъти спря кранчето на Киев при спорове за плащания през 2006 и 2009 г., европейските енергийни фирми пренебрегнаха гнева на Москва и адаптираха газопроводите, които доставят руския газ на Запада така, че да може да се обърне потокът и да ...

Свързани новини: