Един нобелист, един банкер и много въпроси

Световноизвестният икономист Пол Крyгман изнесе лекция в УНСС и получи титлата “доктор хонорис кауза”, докато студенти щурмуваха университета и Народното събрание. До най-влиятелния коментатор в света седеше “най-влиятелният мъж” в България и всички гадаеха какво точно е общото между тях.

12 ноември, 10 часа сутринта.  Красивата, огромна зала на УНСС се пукаше по шевовете от студенти, професори, доценти и т.н. Очакваше се нещо не толкова често в родната действителност: награждаването на Пол Крyгман, професор по макроикономика в Принстънския университет, Нобелов лауреат по икономика за 2008 и най-язвителното перо на Ню Йорк Таймс по същата тематика. Колежките до мен, три мили момичета, тръпнеха в очакване да чуят най-често цитираната  икономическа “Касандра” в света. (Само с едни гърди пред Симеон Дянков…)

Точно в уречения час ректорът проф. Стати Статев въведе госта и придружаващите го академични авторитети в залата. По уредбата пуснаха първите акорди на химна и всички станахме. Професор Крyгман сигурно не беше разбрал, че “Мила Родино” е нещо специално за нас и остана с ръце в джобовете, макар и прав. Деликатната ситуация трая кратко. После на статичен английски проф. Статев приветства госта и го покани да си прочете лекцията. Тя се казваше “Какво се случи в Европа”. Който е следил коментарите на Пол Крyгман в Ню Йорк Таймс знае, че професорът е заклет критик на Европейския съюз и особено на еврото. Горе-долу така протече и лекцията: с анализ, диаграми, статистики и прочие, както се полага в такъв случай.

За да бъде всичко по нашенски, компютърът на професора от Принстън в началото отказа да работи. Техниците от УНСС се засуетиха около него (явно не бяха го пробвали предварително) и се създаде  суматоха като в пиеса на Радичков… Гостът гледаше отчаяно ту към аудиторията, ту към връзката от кабели,  един от които трябваше да изпрати диаграмите му от компютъра на големия екран зад него. Студентите се размърдаха като пчели в гигантски кошер и академичната атмосфера изтъня. Слава Богу, техниците се справиха и проф. Крyгман започна да обяснява защо Европа се справя по-зле с кризата от САЩ, като преди това каза, че се радва да бъде в нашата млада демократична страна, за която знаел, че е и най-бедната в Европейския съюз.

Между причините за бедите на обединена Европа гостът спомена, че Старият континент не е бил готов за еврото, то е въведено твърде рано (1999), вместо да почака до 2025 година, че проектът “Обединена Европа е благороден като идея, но е катастрофа като изпълнение”, че лошите анализи са довели до още по-лоши решения на правителствата и банките. Допълни, че в първите 7 години еврото се е държало добре, но когато кризата започна през 2008, то не било в състояние да играе ролята на стабилизираща обща валута за Съюза. Ние се съгласихме с него. После гостът каза още, че философията да се ограничат разходите, да се затегнат коланите и да се наложат бюджетни рестрикции е било голяма грешка за една световна икономика, която е така взаимно обвързана. Той не спомена поименно  г-жа Меркел и проф. Симеон Дянков, сега ректор в Москва, но може би точно тях имаше предвид? Кой знае.

В този момент, някъде към средата на лекцията, част от студентите започнаха да се изнизват от залата в индийска нишка. Уж дискретно, но видимо. Това изглежда смути госта и той започна да накъсва иначе добре конструираните си изречения. Въобще създаде се впечатлението, че Пол Крyгман пише фантастично елегантно, но говори не толкова добре. Създаде се още впечатлението, че сложната материя, която обясняваше, може би не беше толкова ...

Свързани новини: