Обхванатата от криза Словения иска да успокои Европа

Франс прес

Словенският премиер Аленка Братушек поема в четвъртък своята отговорност за гласуването на бюджета за 2014 г. с надеждата да успокои Европа и финансовите пазари за бъдещето на своята страна, пострадала от финансовата криза.

“Животът на нашите граждани ще зависи в голяма степен от решенията, които вие ще вземете тази седмица”, посочи тя в реч пред депутатите в понеделник при откриването на извънредна сесия на парламента, която трябва да приключи с гласуване в четвъртък.

Словения - бивш образцов ученик на еврозоната, към която се присъедини през 2007 г., е засегната с пълна сила от икономическата и финансова криза. Страната с население от два милиона души навлезе в рецесия през 2011 г. и се очаква да остане в рецесия през 2014 г.. Тя и Кипър са единствените страни от еврозоната в това положение, според Европейската комисия.

Заплатите в държавния сектор бяха намалени на два пъти, пенсиите бяха замразени, социалните помощи бяха орязани, някои данъци бяха увеличени, а други са на път да бъдат увеличени, докато безработицата засяга 13 процента от активното население.

След признаци за разногласие лявоцентристката управляваща коалиция изглежда стабилна и приемането на бюджета изобщо не буди съмнение, тъй като правителството може да разчита на 49 от общо 90 гласа.

Братушек обвърза приемането на бюджета с вот на доверие, използвайки възможността да потвърди единството на своето правителство, за да се постигне реформиране на страната, която имаше три различни кабинета между януари 2012 и март 2013 г.

В понеделник тя подчерта, че нейната страна може да се справи сама със ситуацията само благодарение на “едно здраво и надеждно правителство”.

Рейтинговата агенция Фич запази на 8 ноември негативната перспектива на оценката по суверения рейтигнг на Словения ВВВ+. Тя аргументира избора си с несигурността, която витае около потребностите от рекапитализация на банките на страната, оценявани от Фич в размер на 4,6 милиарда евро.

Резултатите от стрес тестовете на десетте най-големи банки, които са собственост на държавата, се очакват през декември. Тези тестове, контролирани от ЕС, ще позволят малко по-ясен поглед върху реалното състояние на словенския банков сектор, обременен от множество лоши кредити.

Веднага след встъпването в длъжност на правителството на Братушек на 20 март страната често бе цитирана като потенциален кандидат за европейска помощ след спасителната помощ за Кипър, най-вече заради състоянието на банковия й сектор.

Според Кепитъл икономикс обаче ситуацията не може да се сравнява. Словения може да бъде в състояние да избегне финансова помощ, посочи институтът за проучвания в публикуван наскоро доклад. В обратния случай това би бил “по-малък по мащаби въпрос, отколкото спасяването на Кипър”.

“Като се има предвид, че словенското правителство е изправено повече пред криза на ликвидността, отколкото пред криза на платежоспособността, всяка помощ ще се ограничи до финансиране за рекапитализация на банките, както в Испания миналата година”, обясни Кепитъл икономикс.

Бюджетът, предвиден от словенското правителство, залага на дефицит по текущите сметки от 3,2 процента от БВП, без да отчита евентуална рекапитализация на банките. Европейската комисия предвижда дефицит по текущите сметки от 7,1 процента, включвайки помощите за банките.

Аленка Братушек се надява, че благодарение на посланието за политическа стабилност, което ще представлява приемането на бюджета, страната ще може да продължи да получава средства на финасовите пазари при поносими средносрочни лихвени проценти.

През май Словения емитира държавни облигации за 3,5 милиарда долара 2,7 милиарда евро с падеж 5 и 10 години при средни лихвени проценти съответно ...

Свързани новини: