По пътищата в Индия колоездачът е по-малко уважаван от кравите

Франс прес

Законът за движение по пътищата е понятие, което съществува само на теория в Индия, но за сметка на това в него има ясна йерархия: камиони, коли, след което колоездачи, които са зачитани повече от пешеходците, но значително по-малко от кравите, свещеното животно в страната.

Както по големите пътни артерии, така и по малките улички размерът на превозното средство и понякога шумът, който то издава, определят мястото на този, който го кара.

Камионите и автобусите, карани в най-добрия случай арогантно, а в най-лошия - враждебно, са на върха на пирамидата. Следвани са от колите, след което идва ред на рикшите, а после - кравите. И накрая - колоездачите. Пешеходците даже не влизат в тази неписана йерархия.

Въпреки икономическия растеж през последните години, велосипедът остава предпочитан транспорт за бедните индийци и за тези от зараждащата се средна класа: 45 на сто от домакинствата притежават колело.

През август Калкута забрани достъпа на колоездачите до 174 улици в този голям град в източната част на Индия, което предизвика неразбиране и протести.

Индия се опитва да отдалечи велосипедистите от градовете, докато много градове по света желаят да им предоставят повече пространство за каране, отбелязва Анумита Роичоудхури от Центъра за наука и околна среда, природозащитна неправителствена организация.

В цялата страна колоездачът трябва да води борба за заемане на мъничко пространство.

Ако управляващата класа не е наясно за усилията, които трябва да положи обикновеният чиновник или работник, за да стигне до работното си място с колело, то е защото тя се вози в автомобили, смята най-известният жив архитект в Индия Чарлз Кореа.

“Никой от властта не знае как се кара колело. Биха паднали веднага” щом се качат, шегува се той по време на телефонното интервю, което дава от своя офис в Мумбай.

“Решенията за градовете се взимат от хора, които се придвижват с коли”, противно на голям брой развити държави, където “значителна част от държавните служители използват градски транспорт или велосипед”.

“В Индия това не стои така. Както навремето в Британска Индия - сахиб (началникът) не бива да бъде виждан да чака автобуса”, казва той.

Колоездачът - същество на дъното на йерархията

Четиридесет и една годишният Сусхил Кумар излиза от дома си всяка сутрин в 6 часа, за да стигне на работа в министерството на пощите и телекомуникациите, където работи като подизпълнител и изкарва средно 5500 рупии (65 евро) на месец.

Той изминава 24 км, въртейки педалите, от бедния столичен квартал Гхазиабад до сенчестите булеварди в центъра на Делхи или иначе казано час и половина на отиване и често два часа на връщане. На месец навърта около 1000 километра.

“Блъскали са ме вече, но за щастие колата се спря” преди да го премаже, разказва Кумар, баща на четири деца. Той изпраща на жена си съобщения всеки ден щом пристигне благополучно.

“Много е опасно. Има метро, но струва 60 рупии на ден и не мога да си го позволя”, допълва той.

Качен на очуканото си колело без фар, облечен с обикновена риза и памучен панталон, Кумар лесно може да бъде причислен към бедната работническа класа, изтиквана все по-далеч от центровете на градовете заради покачването на наемите.

“Йерархията по пътищата е нещо дълбоко вкоренено в Индия”, въздъхва Анил Шукла, един от главните служители, отговарящи за движението по пътищата в Делхи. Той съжалява, че няма велоалеи или дори малко пространство за колоездачите.

“Велосипедистът е същество, намиращо се на дъното на ...

Свързани новини: