Разделяй и владей, но вече няма кого

Откровено казано, не ме интересува колко студенти рушаха бариерите пред парламента. Дали са 100, дали 200 или 50, това няма значение. Факт е, че имаше студенти пред парламента и че те бяха бити. Днес случайна пътничка в автобуса разказа, че дъщеря й се грижи за малкото дете на млада лекарка, която е помагала на протестиращите. Лекарката е била ударена по главата и е получила комоцио.Винаги се получава така след сблъсъци. И после винаги питаме защо. И после винаги има изложби с покъртителни снимки и се произвежда литература за безсмислието на насилието. От което не следва никаква промяна.Мисля, че вече няма и особено значение това, че студентите, след като рушат бариерите, прибягват до Ректората, където нощуват. Вече е ясно, че там е най-безопасно за тях. Ако отидат до Студентски град, със сигурност някои от тези момчета и момичета ще бъдат набити. Винаги ще се намери кой да го направи. Защото омразата, която посяха по-възрастните, по-умните и по-красивите е издълбала кратери помежду им - на тези, които са вътре и тези, които са отвън. Преди още да са успели да се запознаят, те вече страдат от взаимна непоносимост. Поради това, че не могат да срещнат интересите си. Затова тези, които са вътре, нека си останат в СУ. Колкото сметнат за необходимо. Сигурно им трябва още време, за да разберат, че навън нямат врагове. А тези, които са навън, им трябва време да разберат, че тези вътре вярват, че се борят за кауза, а не обслужват партийни интереси

Прочети цялата новина

Свързани новини: