Трябва ли демокрациите да забраняват екстремистки партии

С рухването на комунизма и края на Студената война демокрациите забравиха за един принципен въпрос, който изплува тази година: "Има ли място в либералните общества за антидемократични партии?".Не че либералните демокрации не са били застрашавани след 1989г., но това са предимно чуждестранни терористи без склонност да създават политически партии, които и да са представени в националните парламенти, коментира Ян-Вернер Мюлер, професор по политически науки в Принстън.Взимайки повод от събитията в Гърция и действията на властите срещу неофашистката партия "Златна зора", той казва, че основният въпрос според него е дали екстремистките партии, опитващи да се конкурират в една демократична рамка, трябва да бъдат обявени извън закона, или подобна забрана би била ограничаване свободата на словото и съюзяването, която би обезсмислила именно тази рамка."Преди всичко,изключително важно е подобни решения да се взимат от непартийнти институциикато Конституционния съд", написа неотдавна Мюлер за "Проджект синдикейт". Не бива тази власт да се поверява на други политически партии, чиито лидери винаги ще бъдат изкушени да забранят свой конкурент, казва той. Оценката му за случващото се в Гърция е, че, за съжаление, натискът срещу "Златна зора" се идентифицира с интереси в правителството, а не с резултат на внимателно премислено действие на правораздавателната система

Прочети цялата новина

Свързани новини: