Другари, защо спряхте да ме търсите? (Из досието на агент Стойновски, част IV)

Това е четвъртата част от поредицата “Из досието на агент Стойновски”, както е агентурния псевдоним на ректора на УНСС проф. Стати Статев.

“Видях секретния сътрудник (Стати Статев – бел. а.) съвършено случайно на бул. “Витоша” през месец май 1990 г. Обърнах се към него с името му, той също ме позна и първата му реакция беше защо не сме го потърсили след като се е върнал.”

Случайната среща на Статев е през месец май 1990 г. с началника на отдел 01 Управление “Научно-техническо разузнаване” (УНТР) в Първо главно управление в трансформираната вече Държавна сигурност подп. Пеню Костадинов. Подполковникът разказва за срещата в справка до Националната разузнавателна служба, в която през февруари 1990 г. с указ на Петър Младенов е трансформирано някогашното Първо главно управление на Държавна сигурност.

Така няколко месеца след свалянето на Тодор Живков от власт Стати Статев – агент Стойновски – подновява контактите си с “другарите” от Държавна сигурност.

Стати Статев се познава с Костадинов от една обща среща с оперативния работник, вербувал Статев – Огнян Бохоров. На нея кап. Бохоров и подп. Костадинов инструктират агент Стойновски за задачите му в САЩ по време на специализацията му (1989-1990) със стипендия от фондация “Фулбрайт”.

Агент Стойновски е вербуван за УНТР в Първо главно управление на ДС през февруари 1989 г. именно във връзка с предстоящата му специализация в Щатите. Той кандидатства за три американски университета. В средата на август 1989 заминава за Бостънския университет. За всеки месец от специализацията му фондация “Фулбрайт” му плаща 2500 долара стипендия.

След случайната среща досието на Статев набъбва от 60 на 72 страници, плод на петте му срещи “повечето на закрито и при подходящи условия” с подп. Костадинов. На тях той прецизно докладва как е изпълнил задачите, спуснати от ДС, за специализацията му в САЩ, за създадените контакти с чужди учени.

Година и пет месеца след случайната среща Статев, през ноември 1991 г. – който е просто асистент при вербуването си – е пораснал до ръководител на катедра “Икономикс” към Стопанско-правния факултет на УНСС.

Нещо повече – въпреки че вече е 1991-а – началникът на отдел 01 УНТР в ПГУ на бившата ДС подп. Костадинов пише в справката си, вече за НРС: “Като ръководител катедра и преподавател “Стойновски” може да дава добри наводки (т.е. точни указания кой може да бъде вербуван) както за секретен сътрудник, така и за оперативен работник с икономическа специалност”. “Стойновски” може да бъде привличан за формулиране на някои (ако не и по всички) информационни задачи в областта на икономиката”, пише още подполковникът на 11 февруари 1991 г.

В досието на Статев има още любопитни документи, показващи някои облаги, с които се е ползвал настоящият ректор на УНСС. Например от актове за възстановяване на разходи е видно, че подп. Костадинов и кап. Бохоров са харчили немалко пари за онова време за обеди и почерпки на агент Стойновски. Например за среща на 7 август 1989 г. Огнян Бохоров харчи 30 лева за “даване на обяд” на секретен сътрудник Стойновски. По онова време средната заплата в страната е към 150-ина лева и вероятно толкова е струвал обяд за двама в хотел като “Шератон”.

Въпреки желанието на изкачилия се до ректорския пост в УНСС Стати Статев да продължи да работи за службите, делото на секретен сътрудник Стойновски – №18861 – е пратено в архива по предложение на кап. И. Стайков от 29 март 1991 г.

Край.

Из досието на агент Стойновски – част I: Стати Статев: Мой дълг е да стна агент на ДС

Из досието на агент Стойновски – част II: Стати Статев издал дисидентския клуб на Желю Желев на ДС

Из досието на агент Стойновски – част III: Доносите на Стати Статев за “окупирания” от студентите Румен Гечев

Статията "Другари, защо спряхте да ме търсите? (Из досието на агент Стойновски, част IV)" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: